Едва ли ще се стигне до режим на тока, тъй като към момента в България има излишък на произвежданата електроенергия. Това заяви служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов.
В края на миналата седмица вицепремиерът Екатерина Захариева заяви, че страната ни е заплашена от режим на тока през есента и зимата.
Щонов обеща по БНР прозрачност в икономиката и енергетиката. "Всички решения в секторите икономика и енергетика ще се взимат в условията на пълна прозрачност. Много от елементите в тези структуроопределящи за страната отрасли ще се оптимизират, за да работят по-ефективно", каза той.
"Основна задача пред нас е финансовото стабилизиране на енергийния сектор, в който са натрупани дългове поради неефективност. Необходима е последователна политика в енергетиката, за да се гарантира нейното устойчиво развитие в дългосрочен план", подчерта Щонов. Според него структура като БЕХ е необходима на страната ни, за да се осигури по-добра финансова стабилност за енергийните дружества на пазара.
Щонов коментира и противоречивата и силно критикувана идея за енергиен борд, подкрепена от група неправителствени организации, централите от ВЕИ-сектора и президента Росен Плевнелиев. Служебният министър обяви, че работата на енергийния борд – структура без аналог в световната практика, ще започне по време на служебния кабинет. "Трябва да бъде постигнато съгласие между всички участници в енергийния пазар, за да се изпълнят стъпките за оздравяване на българската енергетика". В енергийния борд участие ще вземат всички заинтересовани страни, както и представители на Европейската комисия, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Относно проекта "Южен поток" министър Щонов бе категоричен, че той ще остане замразен докато Европейската комисия даде съгласие за неговата реализация: "Изграждането на газопровода е важно не само за България, но и за Европа, но трябва да се осъществи по правилата на ЕК".
В същото време на страницата на МИЕ беше публикуван анализ на Световната банка за проблемите в енергийния отрасъл.
Бързото натрупване на енергия от възобновяеми източници при високи преференциални цени е един от факторите допринасящи за финансовата неустойчивост на енергийния отрасъл в България. Това става ясно от анализ на СБ за проблемите и предизвикателствата в родния енергиен отрасъл след кризата от януари-февруари 2013, която доведе до свалянето от власт на правителството на премиера Бойко Борисов и ГЕРБ. Докладът е изготвен по искане на служебното правителство на Марин Райков от март 2013 г.
Именно в периода на управление на Борисов се наблюдаваше бум на строителството на ВЕИ като само за периода 2011-2012 бяха пуснати в експлоатация над 1000 мегавата слънчеви и вятърни централи. Така страната ни за по-малко от две години преизпълни разпоредбите на Европейската комисия 16% от произвеждания ток да идва от ВЕИ. Тази препоръка обаче трябваше да се изпълни до 2016, а не с тези "стахановски" темпове. Слънчевите и вятърни електроцентрали произвеждат най-скъпия ток, който се изкупува с предимство и на преференциални условия. Това доведе до дисбаланс на енергийната система, за което алармираха много експерти. В същото време евтиния ток от държавните ТЕЦ "Марица Изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" не можеше да намери своя купувач и част от мощностите на тези централи заедно с Маришкия въгледобивен басейн бяха изправени пред сериозни проблеми през 2012 - началото на 2013 г.
Друг фактор съдействащ за финансовата неустойчивост са дългосрочните договори за закупуване на енергия. Става дума за така наречените "американски" централи – ТЕЦ "AES – 3C Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", за които беше поискано преразглеждане на договорите.
