"Ние, хората с увреждания, сме тук, за да изживеем мечтите си и да поемем контрола над живота си. Подкрепете ни в борбата за достоен живот. Запрещението е социална смърт. Имаме право да сме свободни - да работим, да се женим, да гласуваме."
С този апел започна национална петиция за отмяна на запрещението за хора с увреждания в България.
27 човека с увреждания от цялата страна са лицата на информационната кампания за популяризиране на подписката. В серия от видеа и фотографии те разказват за мечтите си за достоен живот. В София беше открита и изложба с портретите, които могат да бъдат разгледани на витрините на пространство “Зона 21”, на ул. “Христо Белчев” 3. А видеоклиповете ТУК и ТУК.
Досега петицията е събрала стотици подписи, като целта е в началото на 2021 година да се връчи на Законодателя. Желаещите да я подкрепят, могат да го направят ТУК.
Кампанията си има и сайт под мотото "Родени готови", който можете да разгледате ТУК.
На 3 декември отбелязахме Международният ден на хората с увреждания. Минаха вече почти 9 години, откакто България ратифицира Конвенцията на ООН за права на хората с увреждания, с която се задължава да осигури равнопоставеността им пред закона, това обаче още не се е случило.
В две свои решения и Европейският съд по правата на човека в Страсбург отбеляза, че България не е привела вътрешното си законодателство в съответствие с изискванията в конвенцията (делото Станев срещу България и делото Станков срещу България).
Какви са последствията?
Днес на хиляди хора с увреждания в България не се позволява да участват в обществото. Не им е разрешено да работят, да се женят, да гласуват, да са свободни. Всичко се решава вместо тях. Това се нарича запрещение.
"За хората, които живеят в институция, това се усеща особено силно - те нямат право на избор на храна, на избор на облекло, на достъп до собствени средства, нито да бъдат информирани и да дават съгласие за лечението си. Няма значение дали имат мнение. Никой не ги пита", това пишат в писмото си до медиите от Българския център за нестопанско право, които са и автори на инициативата.
"Запрещението е вид социална смърт. То "инвалидизира" много повече от увреждането. Алтернативата му се нарича подкрепено вземане на решения – тоест човекът сам взема решенията, които го засягат – с подкрепа. Независимо от това дали хората са "нормални", с психически проблеми или интелектуални затруднения, всички те имат сходни мечти и очаквания - да имат работа, да създадат семейство, да могат да правят нещата по техния начин, да бъдат самостоятелни", допълват още от фондацията в обществена полза.
Защо не се случва това?
Проектозаконът за физическите лица и мерките за подкрепа, който трябва да отмени запрещението, отлежава неприет вече години наред (от 2016г), тъй като имаше лошия късмет да мине само на първо четене преди предишното правителство да падне от власт.
Въпреки че през октомври 2018г. Комитетът по правата на хората с увреждания към ООН посочи, че е загрижен от факта, че законодателството в България все още ограничава дееспособността на хора с увреждания и предвижда настойничество за лица с психично-здравни проблеми или интелектуални увреждания, нищо не се промени. Реформата беше блокирана чрез бездействието на министерството на правосъдието.
Какво е постигнато все пак?
Независимо от този моментен застой, законопроектът за физическите лица и мерките за подкрепа е забележителен с това, че въведе цялостно нова философия и предвиди правни инструменти за гарантиране равнопоставеността на лицата с увреждания. Международната общност даде много висока оценка на законопроекта и усилията на гражданското общество този обещаващ и прогресивен нормативен акт да стане част от действащото законодателство не спират.
"Българският съд е изправен пред голямо предизвикателство в производствата, свързани с поставяне под запрещение или отмяната му. Паралелно съществуват две съвършено различни и противоречащи си правни уредби относно правния статус на хората с увреждания - тази на конвенцията и тази на Закона за лицата и семейството от 1949г., регламентиращ дееспособността и действащия режим на запрещението у нас.
Въпреки тези общи правни положения и независимо от единичните добри примери, в които съдии се позовават директно на разпоредбите на конвенцията или на съществуващи неформални форми на подкрепа, което води до запазване на дееспособността на лицата, по основния брой дела продължава да възпроизвежда старата парадигма, отразена в действащото законодателство.
Това, което със сигурност се промени, е общественото разбиране и очакване, че на хората с увреждания им дължим нещо повече – не само грижа, а истински да изградим свят, в който сме равни. През 2018г. беше приет нов Закон за хората с увреждания. В него за първи път се направи ясен и систематичен опит за въвеждане на някои от стандартите от конвенцията на ООН – за първи път в закон беше дефинирано какво е подкрепено вземане на решение. Това обаче не е достатъчно. Запрещението продължава да съществува в Закона за лицата и семейството", така завършва отвореното писмо до медиите.
