Мнозинството от българите градят представите си за боевете на Шипченския проход от едноименната ода на Иван Вазов, като с готовност рецитират, че "три деня младите дружини как прохода бранят". Всъщност битките са три – по една през юли, август и септември, една от друга по кървави.
Кратка справка в топонимията на Балкана показва, че върховете Шипка и Свети Никола (Столетов) са два различни върха. Големият паметник с лъва е издигнат на връх Свети Никола (1326 м), докато плоският връх Шипка (1232 м) се намира на 1 км северно от него. В седловината между тях сега минава шосето от Казанлък за Габрово. Двата върха тогава представлявали крайни опори на отбранявания район.
ПЪРВА БИТКА (4-16 юли/7-19 юли 1877 г.)
След като император Александър ІІ обявява войната на 12/24 април 1877 г., турските власти разполагат с достатъчно време за инженерна подготовка на бъдещия театър на бойните действия.
Като оценява стратегическото значение на Шипченския проход, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата практически от всички страни. Отбраната е възложена на отряд от 4700 офицери и войници с командир Ахмед Хулюси паша.
Руското командване поставя на Предния отряд (включващ Българското опълчение) с командир ген. Гурко задачата да установи контрол над проходите в Стара планина. Предният отряд преминава Стара планина през Хаинбоазкия проход и във взаимодействие с Габровския отряд нанасят комбиниран удар от север и юг. След ожесточени боеве от 4 юли до 7 юли частите на Габровския и на Предния отряд се съединяват на билото. Понесените загуби са 350 убити и ранени. Турските загуби не са известни.
Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд (Стрелкова бригада, 30-и Донски Казашки полк, 36-и Орловски пехотен полк и 10 оръдия).
ВТОРАТА БИТКА (9-14 август/21-26 август 1877 г.)
В началото на август 1877 г. Опълчението е придадено към Шипченския отряд. То изнася основната тежест от августовските боеве на Шипченския проход заедно с 35-и пехотен брянски полк и 36-и орловски полк. А защо става така, че боевете продължават 6 дни, но Иван Вазов слави само "3 деня" от 9/21 до 11/23 август? Не греши ли нещо народният поет?
След като ген. Столетов докладва, че вижда като на длан в полето лагера на Сюлейман паша, към Шипченския проход с ускорен марш са насочени подкрепления от руския 8-и армейски корпус. За тяхното пристигане обаче са необходими 3 дни. Турците обаче не чакат, те бързат към Плевен.
На 9 август започва героичната борба за удържане на прохода. Срещу неговите 7500 защитници се изправя добре обучена 27-хилядна турска армия.
В боевете е сериозно ранен командирът на 14-а пехотна дивизия ген. Михаил Драгомиров. Убит е командирът на руския Габровски отряд ген. Валериан Дерожински.
От 12/24 август Опълчението (без 5-а дружина) е изтеглено от Шипченската позиция в Габрово за възстановяване и превъоръжаване.
Боевете продължават още 3 дни, но руските сили вече са почти удвоени с подкрепления почти до 15 хиляди души.
Сумарните турски загуби са огромни - общо са убити и ранени 223 офицери и 6527 войници. Но и Шипченският отряд заплаща подвига си с убити и ранени 108 офицери и 3348 войници, представляващи около половината състав на отряда. Общите загуби на двете воюващи страни са почти 10 хиляди души.
ТРЕТА БИТКА (5/17 септември 1877 г.)
Тази битка идва съвсем неочаквано за бранителите на прохода и представлява последният неуспешен опит на Централната османска армия да вземе инициативата. Турците почти нямат шансове за значим успех, защото руските сили са увеличени до 19 685 офицери и войници със 79 оръдия. Срещу тях Сюлейман паша противопоставя малко над 26 хиляди офицери и войници с 51 оръдия.
Атаката тръгва около 3 часа през нощта. В първа линия настъпват доброволци от трите "табора на обречените". На Орлово гнездо загиват 75% от защитниците и след около 2 часа позициите са превзети от турците. Отбити са по три атаки срещу връх Свети Никола и по-далечния връх Кючюк Йешилтепе.
Известно е описание как малко преди обед войниците на 56-и Житомирски пехотен полк се строили в каре с натъкнати щикове на пушките и без вик "ура" в пълна тишина тръгнали в контраатака. Мрачната решителност на руснаците заставила турците на Орлово гнездо веднага да побягнат надолу. В много описания на събитията обаче се твърди, че е имало ожесточен ръкопашен бой.
Към 14 часа боят затихва. Загубите на руснаците са над 1000 убити и ранени войници и офицери, турците губят 1385 убити и ранени. Това е най-кървавият ден при цялата отбрана на Шипченския проход.
След това двете страни преминават към стратегическа отбрана, известна като Стоенето на Шипка, продължило до 29 декември/9 януари 1878 г. По-сериозен опит за овладяване от османски части на връх Свети Никола е направен на 30 октомври/11 ноември, но е незабавно отбит.
Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания – 9500 болни срещу 700 убити и ранени офицери и войници.
Ежедневният доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия "На Шипка всичко е спокойно" става крилата фраза. Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „В окопите на Шипка“. В началото на януари настъплението на руския Южнен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.
За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: "Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград".
Автор: Ганчо Каменарски
