В днешното издание на "Видимо и невидимо: Отвъд фасадите" Мариана Мелнишка и доц. Александър Геров отвеждат зрителите близо до географския център на България – Севлиево.
„Градчето е свързано с толкова големи имена, че се чудя къде се е побрал талантът на всички. С приближаването към площада те обгръща някаква позната възрожденска атмосфера, докато не започнат да се появяват пред погледа знаците и образите на интелектуалци, просветители, майстори и дарители, участвали в многоликата жива картина на възрожденското, следосвобожденското и модерното битие на народа ни. И затова гербът на Севлиево събира три от най-знаковите топоси на града - старата часовникова кула от XVIII век, прекрасния Паметник на свободата от края на XIX век и моста на Кольо Фичето, един от многото мостове на река Росица.”, разказва Мариана Мелнишка. Още: Проф. Михаил Станчев: Мирът зависи от войната, войната зависи от мира (ВИДЕО)
Доц. Геров разказва, че основният занаят, който е бил развиван, е обработката на кожи. Работилниците за обработка на кожи, т. нар. табахани, които са собственост на българи, дават прехраната на голяма част от населението, а продукцията на майсторите-кожари се изнася в Османската империя и в цяла Европа. Икономическото развитие на града е свързано и с моста през река Росица, построен през 1858 г. от Колю Фичето.
Мариана Мелнишка разказва и за друга забележителна сграда, построена от Колю Фичето в Севлиево. Наричали са я Къщата с маймунката, защото фронтонът на маазата (търговски обект на богат търговец) е бил украсен с маймунка. За съжаление сградата е разрушена по най-безотговорен, жесток и престъпен начин през 1959 г. „Надявали се, разказаха ми най-подробно местни жители, да я сринат за една нощ, както на много места се прави в страната ни и сега дори, но такъв бил здрав градежът, че се наложило да я преместват тухла по тухла.“ В Историческия музей в Севлиево са запазени украсата с маймунката и две тухли с инкрустирани върху тях знаци. Още: Нужно е по-задълбочено проучване на българската история (ВИДЕО)
Повече за младия Петко Рачев Славейков, назначен за учител в първото в града светско училище в Севлиево, за най-малкият му син Пенчо Славейков, който го следва по учителските му пътища, за запознанството на Пенчо Славейков с родената в Севлиево Мара, която още не е Белчева, но ще стане и поетеса, и доживотна спътница на първия модерен български поет, за художника Илия Пейков и брат му, скулптура Асен Пейков, чиято знаменитата творба, девет метрова статуя на Леонардо да Винчи краси римското летище „Фиумичино“, за дарителите Еленка и Георги Ченчеви, митрополит Иларион Абаджиев, д-р Атанас Москов, Фани Попова-Мутафова и съпруга ѝ Чавдар Мутафов – инженер, архитект и писател от известния севлиевски род Мутафови можете да научите от видеото:
