Днес босненските мюсюлмани почитат паметта на загиналите при геноцида в Сребреница през 1995 година, докато отговорните за масовото клане – Ратко Младич и Радован Караджич са съдени от международното правосъдие след дългогодишно укриване.
В комюнике по повод 17 години от масовото убийство президентът на САЩ Барак Обама разкритикува опитите „да се отрече неоспоримият геноцид”, който е бил извършен в източния босненски регион. Британският премиер Дейвид Камерън също се присъедини с обръщение в същия дух.
В началото на юни след избирането си новият президент на Сърбия Томислав Николич отрече съществуването на геноцид в Сребреница, с което предизвика вълна от възмущение.
Днес 520 открити и идентифицирани жертви на масовото избиване ще бъдат погребани.
„Мъката е безкрайна. Всяка година когато дойде 11 юли тази болка става непоносима”, казва жена, дошла за погребението на баща си.
„Останките на баща ми бяха ексхумирани от два общи гроба. Двамата ми братя също бяха убити при клането, но все още не са открити”, добавя жената.
На 11 юли 1995 година, няколко месеца преди края на междуобщностния конфликт от 1992-1995, босненските сърби поеха контрола над Сребреница – мюсюлмански анклав, който през 1993 година е обявен от ООН за „защитена зона”.
Близо 8000 мъже и младежи са били убити в рамките на няколко дни в Сребреница през 1995 година, а убийството беше окачествено от международната общност като геноцид.
Всяка година в мемориалния център Потокари са погребвани телата на разпознатите жертви. Досега 5137 тела са положени в гробището на мемориалния център.
След дългогодишно бягство от правосъдието бившите лидери на босненските сърби Ратко Младич и Радован Караджич бяха изправени пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
Семействата на жертвите обаче се съмняват, че ще бъде раздадено правосъдие.
„Делата им ще се проточат с години. Накрая двете животни ще умрат, без да бъдат осъдени, както стана със Слободан Милошевич, а сърбите ще продължават да казват, че в Сребреница не е имало геноцид”, казва 39-годишна жена, която днес ще погребе брат си.
„Свидетели ли искат?. Ето ги свидетелите. Не трябва да търсят по-надалече”, отсича 63-годишната Муниба Шакар, показвайки хилядите надгробни камъни в гробището на центъра Потокари.
АФП