Ето какво разказва легендата:
Живял по тези места левент овчар. Той припкал пъргаво след стадото си, балканският вятър развявал гарвановия перчем около ваклото му лице. Момите и жените се молели Богу да им го пази, че неговата свирня вливала в душите им животворен балсам.
Обичал Богдан лична мома Радойка. Сравнявали красотата й с цветята, от звездите по-ясно греела и като слънцето светела! Като тръгнела със стомните за вода, младите въздишали по нея, а старите скланяли глави пред красотата и скромността й.
Тези години били черни за българите. Тежък живот живеели нашенци под игото на турците. Плащали и за земята си и за въздуха дори. В Берковица вилнеел зъл и омразен бей. Той отвлякъл в харема си красивата Радойка. Минали години, но нито разкошният живот, който й предложил беят, нито слугите, грижещи се за нея, могли да я накарат да си смени вярата. Тежката мъка по род и любим поболяла красивата българка. Беят обявил, че търси лекари, баячки, знахари от цялата страна, за да й помогнат. Обявил и огромна награда за успешно лечение.
Младият Богдан бил внук на билкова лечителка, която му била казала лек за всички болести. Отива той при бея и му заявява, че може да излекува жена му, но условието било да види очите на болната.
– Добре, щом трябва. – рекъл беят.
Лекувал я овчарят два дни. На третия тя станала все едно не е боледувала с месеци - здрава и весела.
– Казвай, овчарю, какво искаш - злато монети, злато накити, златни украшения, скъпоценни камъни, коприна, сърма?
– Нищо не искам. Само си ми дай Радойка!
Беят се разгневил, но се сдържал, па продумал:
– Ела утре и си я вземи!
На другия ден Богдан отива да я прибере. Турците му я дават мъртва. Той грабнал мъртвото тяло и се заизкачвал по Балкана – горе на най-високата бикова ливада. Още на идната пролет там се появил младият самотен бор.
Снимка: Иво Еленков
