През септември 1885г. нашият народ заличи границите, натрапени от Берлинския конгрес. Без да чакат одобрението на Великите сили, българите предприеха найзначимата стъпка към единението на нашия народ, в изконните му земи. С мисъл и кураж. С дружни усилия и удивителна политическа зрялост, която постигна целта почти без кръвопролития. Това каза президентът Румен Радев в приветствието си по случай Деня на Съединението по време на официалните чествания в град Пловдив.
"136 години оттогава. Какви са уроците за нас днес? Време е да се излекуваме от комплексите за политическа обреченост, защото ние сме показали, че можем да постигаме големи цели. Да го правим цивилизовано. Успели сме в миналото. Можем го и днес. Съединението на България се случва само 7 години след възкръсването на страната ни, затова вярвам, че днес, 136 години по-късно, ние сме узрели да надмогнем всички исторически разделения, в името на демокрацията и просперитета на страната ни. Ключът е в духа на съединението. В чувството, че сме един народ", заяви държавният глава.
"Егоизмът не бива да подрива съзнанието, че макар че сме различни, сме един народ. Нашите различия не са повод за разкол, а част от богатството и потенциала на нацията. Актът на Съединението е най-вдъхновяващият епизод на дръзката ни политическа история. Това не е мъртва история, а урок по единение в името на свободата, достойнството и добруването на отечеството", каза още президентът.
Тържествената заря-проверка бе кулминацията на честванията на 136-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и празник на Пловдив. На церемонията освен президента присъстваха вицепрезидентът Илиана Йотова, кметът на града Здравко Димитров, министри от служебния кабинет, политици, общественици и граждани.
Честванията под тепетата започнаха тържествен молебен в катедралния храм „Света Богородица“, отслужен от негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.
Тържествено бе открит паметник на Гаврил Кръстевич - български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя, един от учредителите на Българската екзархия. Пламенно слово за живота и делото на бележития българин произнесе Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който малко преди това отслужи тържествен молебен в катедрален храм „Успение Богородично“.
Пред самия паметник, който се намира в двора на най-голямата църква в града, председателят на Общинския съвет Александър Държиков връчи званието „Почетен гражданин на град Пловдив“ посмъртно на Гаврил Кръстевич на директора на Историческия музей Стефан Шивачев. Решението на Общинския съвет за това удостояване е във връзка с навършването на 150 години от обявяване на независима Българска Екзархия. На събитието присъстваха още народни представители, заместник-кметове, общински съветници, генерал-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на специалните операции, заместник областният управител - Даниела Николова, общественици, граждани.
По-късно те поднесоха венци и цветя пред паметника на Захари Стоянов и паметната плоча на кап. Райчо Николов. 
На пощад Централен ред Военния клуб комитет „Родолюбие“ по традиция пресъздаде паметните събития от 6- ти септември 1885 година, а в Регионален исторически музей, зала „Съединение“ бе представена експозиция „Пловдив по пътя към модерния свят“.
