Без никаква особена съпротива т.нар. медиен закон на Пеевски беше приет на второ четене в Народното събрание – без в пленарна зала да присъства основният му вносител т.е. самият Пеевски. Резултатът беше очакван, след като картината беше същата и на първо четене. Законът създава сериозни рестрикции пред медийния бизнес, като някои от тях обаче няма как да бъдат изпълнявани систематично и възниква въпросът дали проверките за изпълнението им няма да са нарочно избирателни.
Обявената идея на закона е да се декларира кой е действителният собственик на дадена медия – този, който определя редакционната политика. За целта, до 30 юни всяка година се подава декларация – чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на Министерството на културата (МК). Информацията ще се подава и до Агенцията по вписванията и трябва да бъде обявена и в Търговския регистър. Електронният публичен регистър към МК трябва да заработи до една година след окончателното приемане на закона, но беше гласувано да няма задължение в него да се вписва "информация, идентифицираща действителния собственик" на печатни издания, която трябва да се публикува в първия за календарната година брой на съответното печатно издание. Припомняме, че точно Пеевски де факто държи повечето печатни издания в България. Освен това, от МК вече казаха по време на обсъжданията на ниво комисия, че не могат да проверяват всички, защото нямат достатъчен ресурс т.е. мярката става проформа, макар че е вписано, че "когато нарушителят не може да бъде установен (бел. ред. - първото установяване се прави от МК), министърът на културата изисква съдействие от органите на МВР". Има предвидени глоби за неподадена или грешна декларация, които със сигурност са сериозни за по-малките медии – от 10 000 до 15 000 лева при първо нарушение и от 20 000 до 30 000 при повторно.
В самата декларация трябва да пише какво е "всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането", както и "всички договори и тяхната стойност" на медията с държавни и общински институции или дружества, в които има държавен и/или общински капитал.
В декларацията ще се съдържа и информация дали доставчикът на медийни услуги заема публична длъжност. При смяна на собственика, това трябва да бъде декларирано в 7-дневен срок. Отделно за тези, които разпространяват медии на хартиен носител, трябва да има "информация, която ги идентифицира", макар тя да няма да се вписва в електронния публичен регистър към Министерството на културата. Други текстове предвиждат разпространителите на печатни издания да декларират в Министерството на културата и броя на обекти за продажба на дребно. Ако последните са 1/3 от всички обекти, ще се праща информация в Комисията за защита на конкуренцията. Имаше предложение да става въпрос за 1/6 от обектите, но то не се прие.
В закона съществуват и понятия като "лице, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика" и "действителен собственик", което беше отбелязано от депутата от БСП Антон Кутев, който смята, че собствеността на малките медии ще бъде осветена, но няма да се случи така при по-големите медии, контролирани от собственици с едър бизнес, които могат да финансират медиите си през вериги от компании така, че да не се стига директно до тях по документална следа. Това е опит да се работи за изсветляването на собствениците на медии, които не са монополисти, заключи Кутев. А колегата му от БСП Филип Попов попита защо няма уточнение що е то "действителен собственик", когато се говори за мерки против евентуално изпиране на пари през медиите.
Уникално обяснение как ще се разкриват неверни декларации даде председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов. Според него това щяло да се доказва, когато "контролиращото лице" вдигнело телефона и се обади в редакцията, но не стана ясно кой ще установи това обаждане и по какъв механизъм, по кой закон. Кирилов защити и вносителите т.е. Пеевски, че дал дефиниция за "действителен собственик", но тя паднала на ниво комисия, защото трябвало да бъде направена препратка в друго законодателство. Няма как да напишем под дадена норма "тя трябва да се спазва", оправда всичко в текстовете накрая депутатът от ГЕРБ.
Като отговорни за редакционната политика Велислава Кръстева от ДПС, която проби в политиката като пиар на Ахмед Доган, посочи по принцип главните редактори. Но Кутев отвърна, че ДПС явно иска да намери връзката между главните редактори и лица, финансиращи медията, които всъщност определят редакционната политика, обаче Пеевски и компания не са се справили. А Йордан Цонев, един от вносителите на законопроекта и играещ дясна ръка на Пеевски, заяви, че това кой управлява редакционната политика предполага "твърде много хипотези", за да бъдат обобщени, а вносителите опитали – ако някой друг искал, можел да предложи по-успешни норми. Известният с прякора си Ментата народен представител не пропусна да каже и как докладите на "Репортери без граници" и обвързани с Джордж Сорос НПО-та за медийната свобода у нас са "абсолютно неверни" или поне силно изопачени, защото българските им представители "клепат България". Кутев не падна по гръб и иронизира Цонев, че ще му се извини, ако след приемането на закона, в следващата класация на "Репортери без граници" България се изкачи дори с две места нагоре (бел. ред. – сега сме на 113-то място).
