Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

С йога срещу престъпността

15 юли 2013, 11:43 часа • 5490 прочитания

Британски психиатри са открили, че повечето от членовете на уличните престъпни групи имат психически разстройства, чието лечение представлява тежък товар за градските психиатрични служби.

До този извод са стигнали медици в хода на първото по рода си обширно изследване, проведено в градските райони и предградията на Великобритания с висока концентрация на престъпност. За резултатите учените разказват в последния брой на сп. The American Journal of Psychiatry (официалното списание на Американската психиатрична асоциация).

В хода на изследванията, провеждани от учени от Лондонския университет Queen Mary, участвали 4664 мъже на възраст от 18 до 34 години от лондонския Хакни (Ийст Енд) и Източен Глазгоу, тоест райони с голямо количество банди, както и други градски райони, където живеят представители на нисшата класа и т. нар. етнически малцинства. Медиците оценявали състоянието на психическото им здраве, склонността към насилие и установявали принадлежността им към престъпни групи.

3284 от запитаните (70,4%) заявили, че в последните пет години не са участвали в епизоди на насилие, 1272 (27,3%) съобщили, че са прилагали насилие спрямо други хора и са участвали в улични сбивания, а 108 (2,1%) признали, че са членове на банди. Влизащите в последните две групи – „бандити” и „склонни към насилие” – се оказали съществено по-млади от несклонните към насилие. Основно това са граждани на Великобритания, най-вече безработни.

Допитването показало, че представителите на тези две групи много по-често страдат от психически разстройства и съответно попадат при психиатрите, отколкото хората, несклонни към насилие.

От 108-те „бандити” 85,8% се оказали социопати, две трети – алкохолици и над половината – наркомани. При всеки четвърти „бандит” (25,1%) са диагностицирани психози, при 58,9% – тревожна невроза.

Водещият автор на изследването проф. Джеръми Койд, завеждащ катедрата по съдебна психиатрия в Queen Mary, твърди, че досега в света не е провеждано нито едно изследване, установяващо връзка между участието в банди и психическите разстройства. „Вероятно – смята той – безпрецедентно високите нива на тревожна невроза и психоза, открити при членовете на бандите, се обясняват с посттравматично стресово разстройство – това е доста обичайно следствие на преживяно в миналото насилие. Но нивото на психози е толкова голямо, че то не може да се обясни само с една от тези причини, които тепърва предстои да се изясняват.”

Има и други причини за продължението на това криминално изследване. Така при „бандитите” било открито високо ниво на опити за самоубийства. Учените смятат, че това е свързано с други психически разстройства, а не с психоза или тревожна невроза. Предстои това също да бъде изяснено.

Главен обект на по-нататъшните изследвания са участниците в уличните банди. Според статистиката средната възраст на лондонските улични бандити е 15 години, а са изследвани хора на възраст от 18 до 34 години. С други думи, „бандитите”, попаднали в полезрението на психиатрите, са активни участници в банди, които с напредването на възрастта не са изоставили това занимание. Проф. Койд планира да изясни отнася ли се направеното от екипа му откритие към 15-годишните бандити.

По оценка на авторите на изследването във Великобритания сред хората на възраст 18–34 г. членовете на градските престъпни групировки са около 1%. Но в определени райони този дял рязко нараства. Така в лондонския Хакни той се покачва до 8,6%, а от живеещите там чернокожи всеки пети е член на банда.

Съдбата на тези хора е незавидна. Повечето от тях или загиват от насилствена смърт, или попадат в затвора, чиито обитатели имат високо ниво на психически разстройства. Любопитно е, че едновременно със статията в американското психиатрично списание е публикувана рецепта Journal of Psychiatric Research, която може да облекчи работата на затворническите психиатри и да направи по-комфортен и спокоен живота на осъдените.

Екип изследователи от Оксфордския университет съвместно с колеги от други британски университети и университета в Неймеген (Нидерландия) са провели изследване, също първото по рода си, установяващо връзка между психологическото състояние и поведението на затворниците и… заниманията с йога.

В няколко британски затвора, включително един женски, били проведени десетседмични курсове по йога. Всеки ден затворниците, посещаващи тези курсове, се занимавали с йога по час и половина. Преди началото участниците били подлагани на специални тестове, имащи за цел да установят настроението, импулсивността и нивото на вниманието им.

След приключването на заниманията тестовете показали съществено подобрение по всички параметри – затворниците станали по-спокойни и били по-точни в своите отговори.

Една от авторките на статията – Еми Билдербек от Оксфорд, обяснява, че това е само предварително изследване. Тя не строи планове да превърне британските затворници в спокойни и щастливи йогисти, занимаващи се изключително с медитация, и не предлага да се заменят психиатрите в затворите с класическа хатха йога.

Тя просто смята, че йогата може да стане прекрасно допълнение към съществуващите медицински служби. Освен това заниманията с йога са значително по-евтини от всички стандартни процедури, прилагани от затворническите психиатри, казва тя.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес