Българските членове на Европейския парламент от различни политически парти обявиха Механизма за сътрудничество и проверка, който наблюдава напредъка на България в сферите на правосъдието и борбата с корупцията, за дискриминационен и неефективен.
Родните евродепутати призоваха за незабавното му прекратяване.
Това стана в рамките на дискусия в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, предаде БНР.
Същевременно срещу механизма се изказаха и депутати от Германия, Холандия, Испания, Великобритания и Румъния, които поискаха Брюксел да наблюдава корупцията във всички 28 държави на ЕС. 30-минутната политическа дискусия няма правен характер и е формална процедура след публикуването на докладите на ЕК за България и Румъния всяка година.
Има и други корумпирани държави в ЕС, механизмът се използва за вътрешнополитически цели и за дискриминация спрямо приемането на България и Румъния в Шенген, критериите му са неясни и неефективни. Около тази теза се обединиха Ангел Джамбазки от ВМРО, Мария Габриел и Емил Радев от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС. Тезата им беше подкрепена от повечето изказали се евродепутати от други държави.
Филиз Хюсменова от Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа предложи комисията по граждански свободи в ЕП да излезе с предложение пред ЕП за изготвяне на преглед за въздействието и смисъла на въпросния механизма, както и на неговата ефективност и ефикасност, предаде "Фокус".
"Може би Европейската комисия трябва да провери какъв е проблемът с този механизъм, който му пречи да дава резултати за поредна година. Иначе влизаме в безкрайна бюрократична процедура, от която в крайна сметка не следва желаният напредък", каза британецът и бивш докладчик по членството на България Джефри ван Орден заяви:
Германският евродепутат от социалистите Биргит Зипел попита: "Може ли Механизмът за сътрудничество и проверка да е достатъчна причина да се държат двете страни извън Шенген". Дали ЕК не възнамерява да въведе някакво изменение на този механизъм или да го приложи и за други държави членки, попита още тя.
"Време е да прекратим така нареченото "дискриминационно" отношение спрямо 2 конкретни страни. Не защото там няма нужда от мониторинг, а защото той трябва да стане част от по-широк механизъм за върховенство на закона", каза София Интвелд от холандските либерали.
Хуан Лопес Агилар от левицата в Испания заяви, че докладите се използват с политическа цел от правителствата за да дискриминират двете държави за Шенген. "Намирам за тъжна ирония това, че България и Румъния са принудени да извършат всички тези реформи и когато най-накрая успеят, може би няма да има Шенген, към който да се присъединят, защото той е на ръба на разпадане", каза още той.
Румънците от управляващи и опозиция Траян Унгурану и Емилиан Павел също казаха, че Механизмът демотивира румънското правосъдие и трябва или да отпадне, или да се прилага за 28-те страни.
Единствено бившият правосъден министър на Румъния Моника Маковей защити запазването на мониторинга, докато проблемите не се решат.
"Изобщо не смятам, че страната и моите съграждани са дискриминирани от този механизъм. Напротив, ако направите проучване, мнозинството от хората ще ви кажат, че искат той да продължи", каза Маковей.
"Механизмът е в услуга на хората, а не на политиците, които естествено, че не го харесват. Ако не бяха докладите, успешното антикорупционно звено на румънската прокуратура отдавна щеше да бъде закрито. Питате защо толкова години България не изпълнява препоръките? Отговорът е – защото няма политическа воля! Политиците не искат да бъдат съдени, а имуществото им - конфискувано", каза още бившият министър на правосъдието на Румъния.
Днес бившият правосъден министър Христо Иванов също коментира обсъждането в Брюксел на ефекта от Механизма за наблюдение, организирано от български евродепутати от БСП, ГЕРБ и ДПС. Иванов го определи като псевдопатриотична популистка инициатива с изцяло вътрешнополитически адрес и цел да създава димна завеса и го нарече опит да се заглушат фактите, идващи от Брюксел. По думите му това са факти на все по-голямо раздалечаване между България и Румъния, което според него върви не само по орбитата на извеждане на Румъния от механизма за наблюдение, но и по линия на задълбочаване на наблюдението върху България.
Наблюдението на ЕК се запазва до януари следващата година за двете страни, но тогава има шанс да бъде прекратен за Румъния. Още в началото на следващата година може да бъде прекратен мониторингът на Брюксел върху правосъдието и борбата с корупцията в Румъния, заявиха във вторник, 15 март, министрите на европейските въпроси на ЕС в заключението си относно последния доклад на ЕК от януари тази година.
Припомняме, че докладът на Европейската комисия отчете значителни проблеми в България в борбата с корупцията и реформирането на съдебната система, докато този за Румъния беше значително по-малко критичен и похвален относно делата срещу висши чиновници и политици.
