Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Робство по европейски

25 февруари 2013, 13:45 часа • 25340 прочитания

Охранители в полувоенна униформа, популярна сред неонацистите, нахлуват в стаите на гастарбайтерите и нападат журналистите, а самите гастарбайтери са принудени да се тъпчат в малки студени помещения, да се движат, да се хранят и дори да вземат душ под контрола на надзиратели, пише expert.ru.

Кадрите от документалния филм-разследване „Ausgeliefert!”, показани преди около седмица по телевизия ARD, потресоха Германия. Оказва се, че в самото сърце на страната най-големият международен концерн Amazon е създал близки до робските условия на труд и наема агресивни десни радикали за сплашване на работниците.

Според данните от разследването на немските журналисти Amazon, специализиран в интернет търговия, отдавна прибягва до помощта на компании посредници, наемащи на временни договори евтини работници от Източна Европа и кризисни страни от Еврозоната. Както показва разследването, хиляди неговорещи немски чужденци периодично се наемат от цяла Европа за работа в гигантските складове. Пикът на привличане на работници чужденци е седмица преди Рождество Христово, когато интернет търговците имат най-големи продажби и снабдяване със стоки.

За два-три месеца хората се настаняват в пустеещи през зимата евтини мотели. Условията за живот явно не съответстват на общоприетите в Германия – по седем души в една стая, с часове чакане в студа на транспорт до местоработата, само с едно студено хранене. И най-малките нарушения дори в свободното време, например подсушаване на дрехите, се наказва с глоба или дори уволнение. Освен това през времето на пребиваването им в мотелите работниците се намират под постоянно наблюдение, личните им вещи се обискират, постоянни обиски се провеждат и в стаите им.

Концентрация на бедността

Моделът за наемане на работници с временни договори чрез фирми посредници в качеството им на формални работодатели е все по-популярна схема на заетост за големите концерни. В Германия тя се нарича „използване на наети служители”. Формално привлечените временно работници имат договор не с крайния работодател, а само с фирмата посредник, която на свой ред прехвърля работниците на временна работа към трета фирма. Такъв модел позволява на крайния работодател съществено да съкрати разходите за социални осигуровки и дори да избегне продължаване на договора. По данни на Института за изследване на пазара на труда и професиите (IAB) за последните 12 години броят на работниците, привличани в немски компании на временна работа чрез посреднически фирми, е нараснал над четири пъти.

„Привличането на временни работници за много компании е един от начините за повишаване на гъвкавостта”, пояснява специалистът от IAB Флориан Лемер. Формално временните работници имат същите права, както и обикновеният персонал, но им е доста по-трудно да се възползват от тях.

„Не мисля, че като цяло може да се говори за различно правно положение на временните и постоянните работници. От правна гледна точка тези две категории имат равни права. Например и едните, и другите еднакво са защитени от уволнение. Но многобройни изследвания на пазара на труда показват, че временните работници де факто се намират в дискриминирано положение. Да речем, невинаги имат равни права на достъп до производствената инфраструктура, например за хранене. Също те често не са представени в работническите съвети. Делът на чужденците сред временните работници е съществен – средно два пъти – по-висок, отколкото в другите категории на заетост. Също така много често временните работници имат по-ниско ниво на образование. Като се изхожда от това, може да се очаква, че те са по-зле информирани за своите права”, разказва Лемер.

Скандалът около нечовешките условия на труд в Amazon стана обществено достояние на първо място поради това, че в работата на компанията се оказаха замесени неонацисти. Охранителите на компанията H.E.S.S., наета за надзор на гастарбайтерите, се появиха пред журналистите в неонацистки дрехи (на производителя Thor Steiner, забранени за носене на повечето немски стадиони, както и в сградата на Бундестага). Шефът на охранителната компания е публикувал на страницата си във Facebook снимки, на които е заснет с неонацисти, подведени под отговорност за насилие.

Неонацисти, отнасящи се с източноевропейските гастарбайтери като в концлагер – тази картина предизвика възмущението на хиляди немци.

Не по-малко възмутителна е експлоатацията на работниците в Amazon. Става дума за това, че гастарбайтерите не са спомагателна сила, която се задейства от компанията по време на краткотрайни сезонни натоварвания преди празниците. Точно обратното – именно временните, безправни служители са главната работна сила и основен фактор на оптимизацията на издръжката на предприятието. Според телевизия ARD, заснела филма за складовете на Amazon, в логистичния център на компанията в Кобленц от над 3000 души само 200 имат постоянни договори, останалите са краткосрочно привлечени мигранти. В центъра в Аугсбург на 5000 работници се падат 4000 временно наети.

„Никога не съм виждал такава концентрация на бедност. Ние в Германия дълго време имахме социална държава. Работническият съвет, минималното заплащане за труда бяха естествени за нас неща. Но днес компаниите чупят този модел”, казва пред журналисти свещеникът Ервин Хелмер, специализирал се в работата с наемен персонал и безуспешно опитал се да информира временно наетите работници за техните права – например за създаването на работнически съвети. Хората, отишли след работа на автомата за кафе, се оказали неспособни да разберат това, което се опитал да им обясни той.

Показателен пример

Главният проблем около привличането на временни работници при унизителни условия е в това, че подобен бизнес модел не е уникално изобретение на Amazon. Само през миналата година в Германия са разкрити два подобни случая в големи логистични компании. През юли екип на телевизия ZDF разказа за издевателските условия на труд на онлайн търговеца Zalando. Журналистите показаха складове, където на работниците не се позволява да приседнат през целия ден, а няколкостотин души, заети в логистичния център, разполагат само с една тоалетна. Повечето работници от складовия център били наети по временни договори от полска посредническа фирма. За един час работникът трябвало да обработва не по-малко от 45 поръчки.

Не по-добри се оказали условията на труд в куриерската фирма GLS. Холандската куриерска фирма, широко представена в Германия, също практикува безмилостна експлоатация на работници. Немският разследващ журналист Гюнтер Валраф е работил няколко седмици в GLS, след което разказал на читателите на в. Die Zeit за условията на труд в компании, максимално оптимизирали стойността на своите услуги. Според известния журналист водачите на куриерски автомобили били принудени за ден да доставят 150 и повече пратки.

И без това ниската заплата постоянно се орязвала от произволно наложени глоби. Например неспретнатият външен вид струвал на служителя 25 евро, липсата на подпис за доставка на пратката (дори да нямало оплакване от клиента) – 77 евро, а ако куриерът не си заключи колата, когато слезе от нея – 100 евро. За да изпълнят плана за доставки, куриерите прекарвали зад волана по 12-15 часа въпреки изискванията за безопасност. Ръководителите на смени карали работниците да превишават разрешената за движение в града скорост, за да се впишат в графика на доставки. А някои служители били принудени да спят в колите.

Нечовешката експлоатация на служителите от логистичните компании, особено на временните работници, е свързана на първо място с опитите радикално да се намалят производствените разходи. Търговията през интернет дава на клиента възможност да сравнява различни цени, а това означава, че конкуренцията между куриерските фирми става жестока. В резултат за възможността на потребителя да си купи лаптоп не за 700 евро, а за 698 – разбира се, с безплатна доставка – източноевропейският или испански гастарбайтер трябва да работи за няколко цента.

„Фактически става дума за създаването вътре в социалната държава Германия на зона за нечовешка експлоатация, която съществува под носа на обикновените граждани, а те често не подозират за нейното съществуване”, твърдят в профсъюза Ver.di. Профсъюзът отдавна се бори за въвеждането на еднакви за всички условия на труд в гигантските складове на Amazon, но засега усилията му не са се увенчали с успех.

Впрочем в Ver.di се надяват, че общественият натиск върху Amazon, предизвикан от скандала около разобличителния филм, ще достигне критична точка и компанията ще се погрижи за работниците.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес