Двама български президенти – Росен Плевнелиев и Георги Първанов, защитиха идеята за републиката и се противопоставиха на решението на Светия синод да споменава името на Симеон Сакскобургготски като цар на българите при извършването на обществени и частни богослужения във всички православни църкви и манастири.
"От гледна точка на Конституцията и публично право такава царска титла няма и не се признава в България", коментира казуса пред БНР д-р Атанас Славов, преподавател по конституционно право в Софийския университет. Според него ползването на такава титла като обръщение може да има само символично и номинално значение, като израз на историческата традиция и приемственост. Той посочи, че все църквата и държавата са отделени по Конституция.
"Нашата църква, титулувайки Симеон Сакскобургготски цар на българите, тя очевидно използва титлата, която той има по силата на Търновската конституция. Очевидно църквата заявява вярност и принадлежност към конституционния ред, установен в Търновската конституция, което вече е съществен проблем. Това е един дуализъм, който, от гледна точка на действащото публично право, е недопустим", подчерта Славов.
Според д-р Славов и от канонична гледна точка има проблем с решението на Светия синод. "В частите от службата, където се изисква споменаването на царя на българите Симеон Втори, в тези части, по канон се позовават действащите към момента, функциониращите държавни власти."
"Очевидно е, че Светият синод вкарва политиката в църквата. Решението вкарва разделение между самите християни", смята юристът.
Днес пред "Нова телевизия" богословът Тони Николов коментира същото. По думите му решението на Синода е смайващо, защото на местата, където се слага името на Симеон, излиза, че България е монархия, а не република.
"Това решение на Светия синод не трябва да бъде разглеждано като отделен факт. То е част от поредица от събития, не само в България, а и в Русия, които говорят за опит да се установи монархията, като легитимна форма на управление", коментира още д-р Атанас Славов.
"Някои явно смятат, че г-н Сакскобургготски иска да отиде в Русия на 9 май и действат в тази насока", посочи пък Николов, като имало информация за натиск на руската църква по въпроса.
Изпълнителният директор на Фондация "Покров Богородичен" Пламен Сивов заяви пред националното радио, че липсват мотиви за решението на Синода. "Промяната на богослужебен текст в Православната църква не може и не бива да се случва по начина, по който се случи. Не може просто да бъде формулирано "еди-кой си предложи, а останалите приеха единодушно", смята той.
"Богослужебният текст не е просто някаква литературна форма. Това е текст, който се е наложил през вековете, всяка дума, всяка буква в него е осмислена. В Църквата няма нещо, зад което да няма някакъв смисъл. Всеки един жест на свещеника по време на богослужението, всяка една дума, която се произнася, има дълбок смисъл – и той не е само символичен, както на много хора им се струва", каза Пламен Сивов. По думите му, ако една промяна на богослужебния текст може да се случи по този начин, както се случи при нас, без никакви мотиви, без никакво обяснение, без никаква подготовка от страна на Светия синод, това е индикация за някакъв много сериозен системен проблем в ръководството на Църквата. Според Пламен Сивов решението може да бъде отменено, а топката е в полето на Симеон Сакскобургготски.
На малко по различно мнение е политологът Даниел Смилов. Според него решението на Светия синод има своето политическо послание, но то не бива да бъде преувеличавано. Пред "Фокус" той аргументира думите си, че България е парламентарна република и българското общество стои твърдо зад това. Според него това решение има някакво политическо послание и може би е реверанс към историческата роля на Симеон Сакскобургготски, но идва в контекста на една парламентарна република и не бива да му се придава такова голямо значение.
"В България властта произтича от волята на народа, а не произтича от волята на Господ или от някакви религиозни причини. В крайна сметка ние сме взели решение като нация, като народ да живеем в република, да живеем в демокрация и това е основата на властта в страната. Каквото и да е посланието на решението на Българската православна църква, то не може да противоречи на тази логика“, категоричен е Смилов.
Според него не може да се говори за някаква сериозна подкрепа за една такава монархическа интерпретация и категорично няма противопоставяне между републиканци и монархисти в съвременното българско общество. Политологът коментира още, че Симеон Сакскобургготски едва ли ще се завърне в политиката, защото реалното основание за участие в нея е обществената подкрепа, а той не се ползва с такава. По думите на Смилов липсата й не може да се компенсира с подкрепа от групи интелектуалци или решения на Светия синод.
