Пик на издадените болнични листове бележи изминалата 2019-та година. Докато през 2018 г. са издадени 2,1 млн. броя, то в края на предходната те достигат абсолютен рекорд от 3,3 милиона болнични спрямо всички години назад. В случая, толкова колкото са работещите българи.
Точно 2 105 780 броя са били болничните само за деветте месеца на 2019-та година (колкото са били за цялата 2018-ма година). А това прави 7 999 болнични листове на ден!
Издадените от тях в извънболничната помощ са 1,7 милиона (или 81%), в болничната помощ - 376 408 (или 17,9%), а от други лечебни заведения - 15 092 (0,7%). Броят на издадените болнични листове само от общопрактикуващи лекари е 1 186 598, което е 56% от общия брой, сочи информация, подадена от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев в отговор на депутатите Манол Генов и Георги Гьоков.
Справка в сайта на НОИ сочи, че издадените болнични през 2014-та са били 1 781 070, за 2015 г. - 1 848 000, за 2016 г. - 1 970 000, за 2017 г. - 2 043 030, за 2018 - 2 126 010. Лавинообразно нарастват съответно и сумите, изплатени като обезщетения за временна неработоспособност.
Скокът на издадените болнични всяка година е средно със 100 000 броя, а изплатените обезщетения се увеличават средно с 51,3 млн. лв. на година.
Изплатените от ДОО работни дни нарастват от 14,9 млн. дни през 2014 г. до 17,8 млн. дни през 2018 г. Увеличението за пет години е с близо 20 на сто, приблизително 2,9 млн. работни дни. От своя страна, среднодневният размер на паричните обезщетения нараства от 24,33 лв. през 2014 г. до 31,30 лв. през 2018 г. Увеличението е близо 29 на сто.
Според директора на НОИ – Враца, д-р Иван Грозданов, действията на всички структури в НОИ са ефективни и последователни, но те зависят от поне две ключови обстоятелства – сигнал за евентуална злоупотреба под каквато и да е форма и работна отзивчивост от други институции – полиция, здравни инспекции и заведения в този сюжет, в други казуси - общини, прокуратура, работодатели. При положение, че нарастващият брой дни във временна неработоспособност основателно буди обществени и граждански тревоги, такова целенасочено сътрудничество би имало като резултат опазване на обществени средства, което е в интерес на всички.
Злоупотребите с болнични листове за извличане на облаги от социалните системи не от вчера са в центъра на общественото внимание. Дебатът какви са нужните стъпки за справяне с проблема с пълзящите нагоре разходи за така наречените „болнични“ се разгорещи в средата на тази година, ангажирайки законодателната и изпълнителната власт, съсловни организации в здравеопазването и социални партньори.
От териториалното поделение разказват следната история, публикувана в бюлетина на НОИ:
Към края на юни т.г. служителка от Контактния център на Националния осигурителен институт чува в телефонната слушалка гневен женски глас: „Нормално ли е да си взимаш болничен без да си болен и след това да ходиш да работиш в Испания – според мен не!“.
Репликата е част от сигнал за неправомерно ползване на болничен, експертите държат на терминологично по-правилното - ползване на отпуск при временна неработоспособност.
Същността на сигнала е за млада жена от село в област Враца, работила в чужбина в период, в който трябва да е във временна неработоспособност на базата на издадени два болнични листа с обща продължителност от около три месеца.
Според сигнала издаването на болничните става по телефона и е „мотивирано“ със 100-200 лева. Както при всички случаи на съмнения за злоупотреба със средства на държавното обществено осигуряване и сега е стартирана внимателна проверка на всички обстоятелства.
Доколкото става дума за излизане в чужбина, от съществено значение е установяването на излизане от територията на България и съответно – на влизане. Запитването от НОИ към Главна дирекция „Национална полиция“ има като резултат категоричните данни, че лицето има регистрирано напускане на страната през ГКПП – Калотина на 11.05.2019 г. и влизане в България чак на 18.07.2019 г. през ГКПП – Аерогара София.
Своята работа междувременно свършват и експертите от териториалното поделение на НОИ (ТП на НОИ) във Враца. Те проверяват издадените болнични листове. Първият е от градска МБАЛ в област Враца за периода 03.05.2019 г. до 01.06.2019 г., в който е поставена диагноза „двустранен лумбосакрален радикулит“, изискваща хоспитализация за 6 дни.
В издадената епикриза е отбелязано, че пациентката се изписва с подобрение и е назначено домашно лечение. Подобрението явно е значително, та жената тръгва за чужбина и пренебрегва лечението вкъщи.
„Проверявахме дни наред, лицето не бе в дома си, нито на работното място. Съседи и познати мълчаха и повдигаха рамене на въпроси дали е в чужбина, а нейните близки направо ни затръшнаха вратата. Живописна подробност бе, че когато в центъра на селото обяснихме, че я търсим за „едни пари“ ни заведоха право в дома й“, разказва Илиян Петров, главен инспектор по осигуряването в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“.
Вторият болничен лист е издаден от друго лечебно заведение – медицински център в същия град, издаването му поражда естествения въпрос, формулиран точно от опитния Илиян Петров: „Интересно е как ти се издава болничен лист, без да си бил в България?“.
„Няма как да знаем кой и как е действал от името на лицето за издаване на втория болничен лист, очевидно няма как да е прегледано в този център и същевременно да е извън страната. Няма как, но прегледът си има ден и час – 5 юни 2019 г., 18,20 ч. Има си и име на лекарка, извършила прегледа, като тези обстоятелства би трябвало да са интересни за ОД на МВР – Враца, което разполага със сигнал за злоупотреба с фондовете на ДОО и извършва своите проверки. Въпросната лекарка нюансира диагнозата, но без особено творчество – „увреждане на лумбо-сакралния плексус“. Отразени са анамнеза и обективно състояние (колко ли е „обективно“?), няма посочено лечение, което пък вече изглежда нормално предвид на това, че пациентката липсва...“, допълва Валери Патев, началник на отдел „Контрол и краткосрочни плащания“ в ТП на НОИ – Враца.
„Поради обстоятелството, че периодът на този болничен лист съвпада с отсъствие на лицето от България с разпореждане е стопирано изплащането на парично обезщетение по този болничен лист. При първия болничен лист нормативно обосновано е изплащането на средства само за периода на хоспитализация. За периода, когато лицето доказано не е било в България, е издадено разпореждане за възстановяване на получените средства за обезщетения за временна неработоспособност. За мен е показателно, че лицето не обжалва нито възстановяването на парите, нито отказа ни да се изплати втория болничен лист. По двете линии става въпрос за около 600 лева, но съвсем ясно е, че в този казус не размерът на сумата е водещ, а принципът, схемата. Преди време имахме по-фрапантен, но напълно идентичен случаи. Тогава отново сигнал от граждани ни насочи към лице, което е било във временна неработоспособност за повече от 6 месеца, а същевременно по данни на МВР бе напуснало страната в посока САЩ.“, обобщава директорът на териториалното поделение на НОИ-Враца, д-р Иван Грозданов.
Според отговора на министър Ананиев, даден на двамата депутати Гьоков и Генов, проблемът за осъществяване на ефективен контрол върху актовете за временна неработоспособност, издавани от органите на медицинската експертиза, не съществува от днес и на практика е труден за разрешаване поради спецификата на процеса по установяване на временната неработоспособност.
„За да се осъществи такъв контрол е необходимо, освен всички административни мерки, да се извърши и повторна медицинска експертиза, и то преди изтичането на срока, за който е издаден болничният лист. За всички страни, ангажирани в този процес е ясно, че такъв контрол е трудно осъществим, още повече, че назначаването на повторна експертиза, каквато практика съществува и към настоящия момент, не може да задължи лицето да се яви на преглед, а без него не може да се докаже по никакъв начин дали лицето действително боледува в момента и е временно неработоспособно“, сочи министърът.
Друг съществен въпрос, допълва Ананиев, относно контрола над болничните листове, е свързан с обстоятелството, че в процеса участват много заинтересовани страни и в тази връзка мерките следва да бъдат комплексни и да се осъществяват в координация от всички страни.
В тази насока е разпоредбата на параграф 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 година (ДВ бр. 99 от 17.12.2019 г.), съгласно която в едномесечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет съвместно с Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса следва да извърши анализ и да разработи мерки за ограничаване на злоупотребите при получаване на краткосрочни парични обезщетения по Кодекса за социално осигуряване.
