Референдумът в община Казанлък за бъдещето на дом паметника на връх Бузлуджа се провали, тъй като избирателна активност от 18,95% е крайно недостатъчна, за да бъде легитимно общественото допитване.
Изпитът по пряка демокрация за казанлъчани очаквано претърпя крах, след като в продължение на месеци както организаторите в лицето на местната власт, така и казанлъчани ясно си даваха сметка, че информационната кампания по темата ще бъде в сянката на поредните предсрочни избори. Освен това времето ще бъде и недостатъчно за мобилизация и проява на активност по такъв тип теми, макар да бе заделен ресурс за срещи по места, агитационни материали и др.
Сред обществените нагласи в социалните мрежи пък ясно пролича апатията, която демонстрираха жителите на населените места в община Казанлък. Самата кампания включваше ангажираност от страна на общественици, журналисти, писатели, известни лица от региона и млади хора, които популяризираха референдума и необходимостта да се гласува, но наред с това в социалните мрежи се разпространяваше както дезинформация и пропаганда, така и темата бе оцветена в партийни краски и битка на интерпретациите за миналото и бъдещето на паметника. В крайна сметка липсата на заинтересованост се изрази в около 12 хиляди гласували от всички близо 62 хиляди избиратели. За да бъде успешно допитването бе необходима активност от 40%.
Урните останаха празни. Снимка: БГНЕС
"Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот частна държавна собственост - Дом паметник на връх Бузлуджа, за 10 години", беше въпросът на местния референдум в Града на розите. От общия брой гласували 12 074 избиратели, с отговор "ДА" на въпроса от референдума са отговорил 11 240 гласоподаватели, което представлява 93,08 % от участвалите в допитването избиратели, а едва 611 души са отговорили с "НЕ".
Защо имаше референдум?
Идеята за самото обществено допитване датира от септември 2024 г., когато на заседание на Общинския съвет в Казанлък бе взето решение за провеждането му. Първоначално инициатори за това бяха членовете на новосформирания през тази година Граждански консултативен съвет към Кмета, който на свое заседание от август 2024 г. създаде инициативен комитет за референдума. По време на заседанието бе разгледано и прието предложението за отпускането на кредит в размер на 250 000 лева от общинския бюджет, нужен за разработването на проект за консолидация на сградата, който да изясни конкретните проектни решения за изпълнение на новото покривно покритие и прозорци на паметника "Бузлуджа".
Водени от убеждението, че запазването на паметника Бузлуджа е важна стъпка към съхраняването на българското и европейското културно наследство, през 2023 г. Община Казанлък кандидатства с концепция за интегрирано териториално развитие (КИТИ), в партньорство с Областна администрация Стара Загора и Фондация "Проект Бузлуджа". Целта е да се запази максимално автентичния облик на обекта, но същевременно да бъдат спрени разрушителните процеси и се осигури безопасен достъп за посетители, за което са осигурени средства в размер на близо 7 милиона лева по Плана за възстановяване и устойчивост и по-конкретно една от оперативните програми "Региони в растеж". Проектът е част от концепция за интегрирани териториални инвестиции в Югоизточния регион.
Снимка: БГНЕС
По думите на кметът Галина Стоянова до края на януари 2025 г. проектът трябва да бъде внесен за финансиране, но задължително условие е Община Казанлък да поеме управлението на паметника, а крайната идея е монумента на връх Бузлуджа да бъде превърнат в международен конгресен и културен център. Градоначалникът неколкократно уточни, че европейските средствата са целеви и не могат да бъдат вложени в друго, а управлението на монумента няма да изисква средства от общинския бюджет. От местната администрация подчертаха, че фокусът ще бъде върху възстановяването на културната стойност, а не върху идеологията на паметника.
Част от предлаганите дейности включваха извършване на спешни ремонтни дейности за укрепване на покрива, изграждане на нови прозорци, нови електрическа и ВиК инсталации, почистване, сепариране на отломки и запазване на ценни материали, консервация на художествените елементи и интеграция на нови функции, като създаване на пространство за изкуство, културни събития и образователни програми, което ще осигури устойчивост на паметника като културен обект.
Още: Опасен ли е паметникът на Бузлуджа и чия е отговорността за него? (ВИДЕО)
От законова гледна точка Община Казанлък има право да поиска стопанисването на "Чинията" за срок до 10 години, което е и практика както с всички тракийски гробници в района, а след изтичането на този срок, може да се отправи ново такова искане. И тъй като процесът по социализация на паметника е дълъг, той ще бъде и извън мандатността на един кмет - това е още една от причините Общината да се допита до обществеността.
На пресконференция в БТА кметът на Казанлък Галина Стоянова обърна внимание върху факта, че през последните 15 години общината е натрупала опит в консервацията, социализирането и управлението на тракийските гробници, които са част от националното културно наследство. Безвъзмездното ползване на паметници на културата от национално значение е ограничено до десет години, след това трябва да се отправи ново искане към Министерството на културата. Що се отнася до участието на неправителствени организации по време на процеса, каквито апетити несъмнено ще има, законовата процедура изисква консултации с културното министерство и одобрение на Общинския съвет.
Снимка: БГНЕС
Какво следва?
С провала на референдума темата не се изчерпва. След като упражни правото си на глас Стоянова коментира, че дори местният референдум в Казанлък да не бъде успешен, местната власт ще продължи да настоява пред държавата да се намери решение за бъдещето на монумента. "Моята идея е независимо от резултата да се проведе национално допитване за "Бузлуджа", защото това не е просто паметник от миналото, той има много висока стойност - културна и архитектурна, призната от света. Мисля, че българите няма да подминат със снизхождение този паметник - много високо стои", каза тя и изрази мнение, че национален референдум по темата е възможен.
Според нея ниската избирателна активност показва че местните референдуми все още не са добре познати като форма на гражданите, а освен това поредицата от избори без резултат е изморила избирателите. "Оттук нататък резултатите от провелия се референдум ще бъдат анализирани в Общински съвет - Казанлък. След това ще изпратим писма до Министерство на културата и Министерски съвет. Ще поискаме държавата да се ангажира с бъдещето на паметника на Бузлуджа", каза тя и подчерта:
"Ще бъдем съучастници в разрушаването на Бузлуджа, след като не излязохме да изразим мнението си или по-скоро след като показахме, че не ни интересува тази тема".
Снимка: БГНЕС
Припомняме, че монументът е открит на 23 август 1981 г. в присъствието на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. В следващите десетилетия паметникът е изоставен и се руши, а собствеността се променя от публична държавна в частна държавна собственост. Щетите на времето и набезите на монумента обаче са все по-видими, а преди дни живата охрана и присъствие на площадката също бе премахната.
