Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Разследват Саркози за нарушаване на следствена тайна

10 януари 2013, 11:12 часа • 5121 прочитания

От вчера бившият френски президент Никола Саркози е поставен под пряката заплаха да бъде разследван по съдебно дело в рамките на аферата Карачи, предаде БГНЕС.

Трима съдия-следователи от съда в Париж разследват в пълна дискретност от ноември миналата година заведения иск срещу бившия държавен глава на 18 юни от Оливие Морис, адвокат на няколко семейства жертви на атентата в Карачи за "нарушаване на следствената тайна" и "нарушаване на професионалната тайна", съобщава френският в. "Монд". Искът е насочен и срещу съветника на Саркози по комуникационните въпроси Франк Луврие и срещу бившия му вътрешен министър Брис Ортфьо. Последният е заподозрян във възпрепятстване на правосъдието. Искът се основава на комюнике, публикувано от президентството на 22 септември 2011 г., когато в пресата се говореше за евентуалното участие на бившия президент във финансовата част от аферата Карачи. "Колкото до т. нар. афера Карачи, името на президента не се появява в нито един документ по делото. То не беше споменато от нито един свидетел или участник в делото. Това става ясно от съдебните документи", се казваше в комюникето.

Тази декларация, публикувана от ръководената от Луврие служба, нарушава принципа за независимост на съдебната система, на която държавният глава е институционален гарант. Елисейският дворец не би трябвало да има право на достъп до документи, пряко свързани със съдебна процедура, счита адвокатът.

В свое решение от 5 ноември 2012 г. прокуратурата в Париж първоначално заяви, че съдът няма право да подведе Саркози под отговорност. "Комюникето от 22 септември 2011 г. е акт, създаден за нуждите на политиката на президента, за да му се позволи да осигурява в най-добри условия ръководенето на държавните дела по смисъла на член 5 от Конституцията", съобщи тогава прокуратурата. Тя счете, че "какъвто и да е видът на информацията, стояща в основата на това комюнике, и какъвто и да е каналът, по който тя е била получена, притежаването на информация относно процедури, можещи да накърнят както имиджа на институционалните му действия, така и хода на мандата му, имат пряка връзка с президентската длъжност и следователно президентът се ползва с безнаказаност по член 67 от Конституцията". Според този член президентът "не е отговорен за действия, извършени в това качество...и не може да отговаря за тях нито по време, нито след мандата си".

Този анализ беше отхвърлен от адвокат Морис, който в иска, връчен на тримата съдии на 6 декември 2012 г. отбелязва, че "въпросните факти са доказателство, лишено от всякаква връзка с президентската длъжност". Той подчертава, че комюникето "се отнася конкретно за съмненията към г-н Никола Саркози по аферата Карачи. Впрочем, той не е подведен под отговорност в тази афера в качеството си на президент, а в качеството си на министър по бюджетните въпроси в правителството на Едуар Баладюр от 1993 до 1995 г.".

В решението си от 9 януари тримата магистрати одобряват иска на Морис и отхвърлят интерпретацията на прокуратурата. Член 67 "не уточнява по никакъв начин, че президентът не трябва да отговаря след края на мандата си за действия, извършени в това си качество. Освен това чл 67 не изключва действията, извършени по време на мандата му", пишат съдиите в решението си. "Точно обратното, конституционната реформа от 23 февруари 2007 г. създаде неприкосновеността не на личността на президента, а на неговия пост", допълват те.

Освен това съдиите отбелязват, че "разкриването на информация от течащо разследване не влиза в задълженията на президента, така както са формулирани в Конституцията". "Имайки предвид, че освобождаването от отговорност на президента не може да се запазва във времето, решихме да информираме съда за фактите относно Никола Саркози", завършват магистратите.

Редактор: Десислава Ушатова

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес