Разработва се трето поколение на българската космическа оранжерия "Свет", в която ще има специално светодиодно осветление и Институтът за космически изследвания и технологии при БАН иска тази оранжерия да бъде включена в наземните експерименти за полетите до Марс. Това съобщи директорът на института проф. Петър Гецов, предаде БТА.
Повод за коментара е 35 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов и Международният ден на авиацията и космонавтиката.
Нашето желание е новото поколение българска оранжерия да лети като част от оборудването на тези бъдещи полети до Марс, обясни проф. Гецов. Попитан кога ще са тези полети до Марс, ученият отговори, че са били планирани първоначално за 2020-2025 г., но са отложени.
В наземни условия имаше две мисии и бяха избрани международни екипажи, които тренираха ситуации, свързани с бъдещ полет до Марс, каза проф. Петър Гецов.
Той разказа, че българската космическа оранжерия "Свет" има доста дълга история и е летяла повече от десет години в космоса.
Основното предназначение на оранжерията е да се проследи как в космически условия от семена израстват растения, обясни проф. Гецов. Той поясни, че главната задача на учените, създали оранжерията, е да се отгледа пшеница, от която да се получат семена, но е имало доста трудности.
Българската оранжерия "участва" в екипажите на много руски и американски космически полети, припомни директорът на института при БАН.
Сега разработваме усъвършенстван вариант на космическата оранжерия, в която ще има ново осветление, каза проф. Гецов. Той допълни, че е изследвано оросяването в оранжерията, за да се види как се овлажняват растенията в условията на микрогравитация. В космическата оранжерия може да се отглежда ряпа, салата, пшеница, каза ученият. Той коментира, че е важно обаче, че космонавтите, освен че ще си отглеждат свежа храна на борда, ще "получават" и кислород, който се отделя при фотосинтезата на растенията.
Българската оранжерия ще е много ценна за продължителните космически полети, защото чрез нея космонавтите ще могат да отглеждат и храна, отбеляза проф. Петър Гецов.
През тази година Институтът за космически изследвания ще празнува своята 45-годишнина и за тези години повече от 100 наши космически прибора и апаратура бяха изведени в космоса, съобщи директорът. Той отбеляза, че "институтът много сериозно е участвал" в научните програми за полетите на българските космонавти - Георги Иванов /1979 г./ и Александър Александров /1988 г./
За последните пет години учени от института участваха в над 100 проекта, сред тях са и такива с практическа насоченост - например за дистанционно изследване на Земята, каза проф. Гецов.
Той добави, че тези проекти са в помощ на земеделието, тъй като чрез тях "се следи" каква е влагата в почвата, както и как израстват и съзряват растенията.
На сайта на института има и полезна информация за слънчевата активност, като се прави и тридневна прогноза за нея, обяви директорът. Той отбеляза, че тази информация е много необходима за доброто здравословно състояние на хората в наши дни.
Завършихме и европейски проект, при който с изображения от американски и френски спътници беше направена карта за земното покритие на цялата природа на България, обясни проф. Гецов. По думите му тази база от данни може да се използва от българските министерства.
Институтът за космически изследвания и технологии при БАН изпълнява сега и проект, по който с 2 000 000 лева ще бъде модернизирано научното оборудване в института.
