За да си представим каква е заплахата за Европа от джихадистите в Мали, достатъчно е да погледнем картата. От околностите на малийския град Тесалит в Сахара, където са съсредоточени основните сили на ислямистите, до бреговете на Средиземно море има 2000 км. Пътят дотам минава през Либия – страна, в която влиянието на ислямистите все повече се засилва. На другия бряг на Средиземно море са Малага, Марсилия, Неапол. Лодката „Зодиак” с мощен мотор, която често използват трафикантите на наркотици, може за една нощ да транспортира от Триполи до Сицилия група терористи. При това, мнозина в Европа все още са убедени, че терористите от „Ал Кайда” в Мали са проблем, който се отнася само за африканските страни, но не и за европейските държави.
Ако Франция преди около две седмици не беше спряла с помощта на масирани въздушни удари настъплението на ислямистите към малийската столица Бамако, то днес Мали би се превърнало във втората африканска държава след Сомалия, която е под абсолютен контрол на ислямските фанатици. В така наречената „Черна Африка”, частта от африканския континент южно от Сахара, няма никой, който еднозначно да не подкрепя военната операция на Франция в Мали. И това е повече от разбираемо, тъй като тези африкански страни просто нямат собствени методи за защита от ислямистката заплаха. Именно това е основната причина „Ал Кайда” да избере Африка за свой нов плацдарм – корумпирани правителства, марионетни армии, незащитени граници.
Потенциалната опасност, която представляват ислямистите в Мали, стана твърде голяма. Новото френско правителство осъзна това и последователно предприе мерки. Вече не е актуален въпросът за това дали присъствието на бели войници в Мали ще привлече ислямистити от цял свят, които ще се насочат към африканската държава като пеперуди, примамени от светлината. Този въпрос не е актуален, тъй като джихадисти от Пакистан, Йемен, Сомалия, Саудитска Арабия, Египет и Афганистан вече отдавна са в Мали. Към тях може да се присъединят фундаменталисти от Нигерия, Нигер, Мавритания, Кот д’Ивоар и страните от Магреба.
Скоростта, с която френската армия щурмува крепостите на ислямистите, дава надежда, че поне военната заплаха, идваща от джихадистите, ще бъде ликвидирана. Но съвсем друг е въпросът дали радикалният ислям ще остане като форма на мислене.
Франкфуртер алгемайне цайтунг
