Днешните деца са такива, каквито са били и предишните от гледна точка на потребностите – привързаност, обич, признание. И днес, както и преди, те имат нужда и от подходящо емоционално придружаване. Това каза в интервю за БГНЕС, училищният психолог Аделина Иванова, която коментира какви са днешните деца и предизвикателствата, с които родителите трябва да се справят по пътя на възпитанието и обучението им. Според психолога не само родителите изпитват затруднения с децата си, а и те с тях.
Повод за срещата ни са зачестяващите случаи на агресия сред децата и впечатлението, което остават в околните, а именно, че са мързеливи и неграмотни.
Иванова подчертава, че съществен проблем в развитието на децата оказва средата, в която растат. По думите й много деца се отглеждат само от един родител; други са т.нар. „мигранти“ - често сменят страната на пребиваване, а трети биват отглеждани от баба и дядо.
„Със сигурност бабите и дядовците правят каквото могат, но големият човек е родителят и именно, той трябва да учи детето си на граници, защото те трудно могат да ги удържат. Много хора казват да оставим децата на свобода, но те не знаят какво да правят с нея. Те се чувстват като в хаос, който няма кой да им подреди. Именно това е задачата на родителите - да го подредят и да зададат ритъма“, обяснява Иванова.
Психологът коментира, че голяма част от децата нямат на кого да споделят това, което ги вълнува и притеснява, защото родителите им са заети и нямат време да ги изслушат. Вследствие на това подрастващите се чувстват емоционално непридружени, емоционално изоставени и емоционално бездомни.
„Много често родителите смятат, че след като базовите потребности на детето са подсигурени, а именно, то е нахранено и облечено, след това училището ще продължи да дава другото – грижа и образование. Това обаче не е така. Когато едно бебе се роди, къде го водим? У дома, нали? Не в училище. Училището е партньор, не заместител на родителската грижа“, подчертава Иванова.
Според нея невъзможността на детето да споделя с родителите си и чувството за самота е в основата на развалянето на успеха в училище.
„Децата не могат да разпознават и управляват емоциите си и често са жертва на хора, които също не могат да го правят, макар и да са големи. Академичната интелигентност понякога е провалена от липсата на емоционална. За децата е много важно да знаят дали наученото в училище могат да го приложат в други условия. Затова е необходимо учителите да обединяват няколко научни сфери и да създадат нов продукт, който да е интересен за децата, а не скучен и безинтересен, какъвто е зазубрянето на определен материал“, посочва недъга на образователната система Иванова.
Тя казва, че в годините на обучение децата са изключително претоварени както в училище, така и с извънкласни дейности. Специалистът посочва, че ефективното възприемане на нова информация и учене е възможно до 17 часа. А след този час мозъкът им трябва да почива. Ако все пак детето посещава някакви дейности, след училище те трябва да бъдат не повече от 2-3 седмично.
„Децата редовно идват претоварени и недоспали в училище. Когато това се превърне в хроничен проблем познавателната сфера като памет, мислене и внимание започват да куцат, децата започват да не могат да учат. Това несправяне не е заради липсата на ресурс, а защото той е разпилян, а не е дозиран. Когато родителите имат свръхамбиции детето да може всичко и да стане гений, те отглеждат един невротик и едно непълноценно дете в личностен аспект“, казва още тя.
Попитана как се отразяват прекомерните хвалби и забележки върху детската психика, тя е категорична, че не трябва да се залита в крайности и е по-правилно да окуражаваме детето си, а не да го хвалим.
„Много често се смята, че детето трябва да бъде хвалено за всеки един резултат и се очаква, че това ще повиши самооценката му. То ще я повиши, но тя ще е в такава степен, че ще бъде неадекватна. По принцип хвалбата е насочена към постигнатия резултат, а окуражаването е нещо различно. Когато хвалиш детето, то го разчита като: „Аз съм добър, само ако направя нещо, не защото съм просто аз“. Затова е добре да го окуражаваме. Това е процес, който трябва да съпътства развитието на детето. Ако го лашкаме в двете крайности – от това колко си добър, до - не ставаш за нищо, то образува в себе си вътрешен конфликт“, обяснява тя и добавя, че когато пък твърде много го критикуваме, детето става агресивно или развива автоагресия.
Според нея е много важно да се дава шанс на детето да се поправи и да му бъде посочен изход от дадена ситуация, а не да бъде нахокано и поставено в улица без изход, както и да му се вменява вина.
„Когато едно дете се потиска или не му се дава възможност да се изяви, то няма възможност да отреагира емоцията си. Детето трупа гняв и формира чувство за малоценност. Такива деца много често стават жертва на емоционално насилие. Неглижирането също е опасно“, обяснява психологът и подчертава, че твърде послушните деца я притесняват.
„Не е нормално едно дете да бъде в ступор, да не е емоционално, да не каже нещо неправилно. Това не си го позволяват с възрастни, които знаят, че ще се разгневят, ако то има изисквания и им пречи. Тези деца не споделят, когато трябва да са по-откровени“, разкрива Иванова и пояснява, че за да се развива правилно психиката на детето е необходимо ежедневно, методично и търпеливо придружаване и следене на потребностите му.
Аделина Иванова препоръчва също така да даваме шанс децата да правят свой избор, защото това ги кара да се чувстват значими, а ги учи и да носят отговорност за направените избори.
„Когато едно дете не може да избира то започва да обвинява другите за несгодите и неуспехите си. А когато може да прави избор, то е по-уверено. Няма лош избор. Липсата на избор е липса на движение, а животът не търпи статични състояние и наказва за това“, подчертава специалистът.
Психологът посочва, че често родителите, с цел да си осигурят спокойствие, казват на децата си да не общуват с някого, с когото в момента не се разбират, било то в училище или в детската градина.
„Това е грешка! Идеята не е детето да се отдели от този, с който не се разбира в момента. Отглеждането на дете е работа и не трябва да гледаме на нас да ни е удобно, а да мислим за правилното възпитание на наследника ни“, предупреждава Иванова и подчертава, че такъв тип съвети ще създаде проблем на детето в бъдеще време и ще му отреди позицията на аутсайдер или самотник в колектива.
Иванова посочва още, че днешният партньор на детето е техниката и все по-малко човекът.
„Общуването вече не минава през партньорство с родителите. Децата са като залепени за технологиите. Тук е ролята на родителите да се опитат да ги откъснат от тази зависимост и да променят начина им на общуване и да ги научат да общуват“, призовава психологът. Тя поясни, че много деца имат пороци и даде пример с децата, които се дрогират, като обясни, че по този начин общуването им с групата, в която са попаднали, минава през субстанция. А мотивът да прибегнат до този избор често е породен от желанието им да се впишат в групата и страха да не останат сами.
