Намалява желанието сред младите българи за емиграция в чужбина. Все повече тя се схваща не като преломно събитие в живота, а като един от многото житейски избори, които могат да се предприемат и да се отрекат много скоро след това.
Това каза доц. Борис Попиванов от Института по социология „Иван Хаджийски“ при представяне на резултатите от „Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019“, организирано от фондация „Фридрих Еберт“, предаде БГНЕС.
Наблюдава се сериозно увеличение на хората, които заявяват своя отказ от емиграция. Ако през 2002 г. те са били 14 %, през 2018 г. този процент е 61%.
Допитването е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 г. Теренното проучване в България е извършено от „Галъп Интернешънъл“.
Припомняме, че по-рано през февруари тази година вицепремиерът по демографската политика Марияна Николова посочи, че младите българи с основно и средно образование са по-склонни да емигрират. Тя направи това заключение в отговор на поставен въпрос от депутата от БСП Георги Гьоков.
Съгласно статистическа справка на НСИ, в периода 2015 – 2017 г. се увеличава броя на заминаващите в чужбина на възраст 20 – 44 години, но има и увеличение на връщащите за същия диапазон в периода 2016 – 2017 г. Все още обаче разликата между отиващи и връщащи се увеличава през последните три години (без 2018 г.) За 2017 г. в тази възраст България са напуснали около 17 000 души, а в същото време са се върнали около 6000 души.
По данни на Министерството на образованието пък една немалка част от учениците, които завършват езикови гимназии, избират да учат в чужбина. Става въпрос за около 30 на сто от зрелостниците.
Хората с висше образование и особено младежите висшисти до 24-годишна възраст са най-малко застрашени от безработица. Едва 7% тях са официално безработни. Коефициентът на заетост на висшистите е над 80%, съобщи по-рано днес зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров при откриването на младежкия кариерен форум „Национални дни на кариерата“.
Младежите - силно аполитични
„Българската младеж се оказва силно аполитична. По отношение на основни политически възприятия, тя декларира, че не се различава съществено от възгледите на своите родители. Дори ние установихме, че имаме само 14% частично или пълно несъвпадение на възгледите с родителите по различни обществени и политически въпроси“, подчерта още доц. Попиванов при представяне на изследването.
От данните става ясно още, че едва 7% от запитаните се интересуват от политика. Съща така 50% от запитаните нямат желание за политическа кариера, което поставя в риск възпроизводството на политическия елит. Данните показват също така, че през 2018 г. 24% от младите са с десни убеждения, 7% с леви, а 23% с центристки. За сравнение с 2014 г., когато с десни убеждения са се самоопределили 23%, с леви 12%, а с центристки цели 57%.
И още...
Борис Попиванов разкри още, че младите хора предпочитат да остават по-дълго в дома на своите родители, но не заради финансова невъзможност да живеят самостоятелно, както е било назад във времето, а защото им е приятно и им харесва да живеят при тях. В чужбина изключение прави само Словения.
„Нарастващ консерватизъм се наблюдава и по отношение на сексуалния живот, като нарастващо неприемане на алтернативни сексуални практики. В сравнение с 2002 г. е нараснало неприемането на хомосексуалността. Заедно с това се увеличава за последните 4 години от 60 на 70% стремежът на младите да живеят в брак, а не извънбрачно“, коментира Попиванов.
По отношение на трудовата заетост стана ясно, че младите хора бързат да станат част от трудовия пазар. „Постоянно се оплакваме, че най-умните напускат страната. Все повече това се променя в посока на по-нискоквалифицираната работна сила. Вече нямаме само „изтичане на мозъци“, но и на „изтичане на ръце“, която също търси своята реализация навън“, подчерта социологът и посочи, че най-предпочитано място за емиграция е Германия следвана от Великобритания.
По думите на Хелене Кортлендер от фондация „Фридрих Еберт“ целта на проучването е то да предизвика дискусия и да стане предпоставка за създаване на младежки политики от страна на държавата.
За първи път такова мащабно проучване е направено през 1968 г.
