България е на последно място сред страните членки на ЕС в класацията на Индекса на медийната грамотност за 2022 г. Тя е изготвена в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“ и показва държавите с най-висок и най-нисък потенциал да устоят на негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията.
Българите са най-податливи сред гражданите на блока, но са под №33 от общо 41 страни в цялата класация. Зад нас са Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Молдова, Черна гора, Турция, Грузия. Съседите Гърция, Румъния и Сърбия, както и Украйна, ни изпреварват.
Индикаторите, които определят податливостта на дезинформация, са качество на образованието, свобода на медиите и доверие сред хората.
Логично, с най-добри показатели в класацията са страните от Северна и Северозападна Европа – Финландия е на върха, следвана от Норвегия, Дания и Естония. Към тях се включват още Швеция, Нидерландия, Ирландия и Швейцария, като всички тези държави оформят Клъстер №1, тоест най-малко податливи на дезинформация.
Клъстерите в класацията са общо 5, като България попада в четвъртия с коефициент 33. В третия са Италия, Хърватия, Унгария, Словакия и Кипър, а малко по-напред се нареждат държави като Испания, Франция, Германия, Великобритания, Полша, Португалия.
Индикаторите, определящи мястото на съответната страна, са с различна тежест. С най-голяма е свободата на медиите - определен от Freedom House и „Репортери без граници“, наред с индикаторите за образование (PISA) – сред тях най-висок дял има четивната грамотност. Електронно участие (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест, отбелязват авторите на изследването.
Най-слабият индикатор за България е качеството на образованието – по този показател сме 34-и от общо 41 страни. Тези резултати са сходни с румънските.
Образованието е съществен компонент в противодействието на фалшивите новини. Например правителството на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна грамотност, счита силната държавна образователна система за основен инструмент за противопоставяне на информационната война срещу страната. А „широко разпространените умения за критично мислене сред финландското население и съгласуваната реакция на правителството“ се смятат за ключов елемент за противопоставяне на дезинформацията. Като цяло се смята, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко вероятно да попаднат в капана на измислени новини, анализират от Институт „Отворено общество – София“.
По индикаторите, измерващи свободата на медиите, България се класира на 32-о място, изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, но пък е дори зад държави извън ЕС като Молдова, Косово и Черна гора.
Що се отнася до показателя доверие между хората, страната ни се представя малко по-добре и е под №29 със сходен резултат като Португалия и непосредствено след Чехия. Тук изпреварваме и Хърватия.
България се представя най-добре по индикаторите за е-участие, заемайки позиция №13.
„Притеснение буди обстоятелството, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на фалшивите новини, са в същото време и най-малко загрижени от разпространението и въздействието на дезинформацията“, отбелязва Марин Лесенски, който е автор на доклада. Той допълва, че когато се сравнят резултатите от индекса с тези от други изследвания, се вижда, че страните в Източна Европа са сред онези, при които се наблюдава висока степен на уязвимост към фалшивите новини, но същевременно ниски нива на загриженост сред гражданите от разпространението на подобни новини. „Това увеличава рисковете, свързани с дезинформацията в подобни страни, особено на фона на събития като войната в Украйна, защото част от тях не осъзнават или направо игнорират своята уязвимост“, допълва Лесенски.
Що се отнася до подходите за справяне с дезинформацията, докладите на Индекса на медийната грамотност през годините се застъпват най-вече за „образованието преди регулирането“. „Както показва скорошният опит обаче, образованието е необходимият, но дълъг път. Регулирането, включително и въвеждането на ограничения, може да се окаже необходима и неизбежна стъпка. В противен случай се появява „парадоксът на толерантността“, когато правилата на либералната демокрация се използват за нейното подкопаване“, пише в анализа от 2022 г.
Индексът на медийната грамотност беше публикуван за първи път през 2017 г. и тогава включваше 35 държави. През настоящата година за първи път индексът оценява 6 страни, които са извън Европа и са включени в отделна, разширена класация. От тях най-добре се представят Канада и Австралия, които попадат в първи клъстер и имат сходни характеристики със страни като Швеция и Нидерландия. Съединените щати, Япония и Южна Корея попадат във втори клъстер, а Израел е в трети.
