Българската природа е уникална и неповторима. Около този факт се обединяват всички българи – както обикновените граждани, така и политиците, макар последните често да го правят само на думи. И смело можем да кажем, че опазването й се превърна в гражданска кауза през последните години.
Презастрояването по Черноморието и планините плюс свързаните с тях заменки на земи от Горския фонд вдигнаха на протест много хора, които ясно изразиха гражданската си позиция. Но казуси и въпроси относно нови и нови инвестиционни проекти, които са спорни в очите на обикновените хора, се появяват отново и отново.
Такъв проект е „Добив и преработка на подземни богатства по чл. 2 ал. 1 ЗПБ метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди от площ Брезник, находище Милин камък” – проект, за който Actualno. com научи от следната гражданска петиция. По същество това е проект за създаване и разработка на златодобивна мина в местността на „Бърдото”, която се намира до град Брезник. Новата мина ще даде работа на над 400 души, казва инвеститорът.
Брезник и „Бърдото” са известни с минералния извор „Желязна вода”. Изворната вода е богата на железни и сулфатни йони, подходяща е за лечение на анемия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания. Заради уникалния природен дар, единствен за България, Брезник е обявен за курорт, а с подобни качества като брезнишката са минералните води в известните курорти Пираварт - Австрия, Арттейхо - Испания, Левико - Италия, Авейрон - Франция. В миналото вода от извора се е изнасяла за Израел.
Инвеститорът, който стои зад проекта за златна мина в местноста „Бърдото”, е „Трейс Рисорсиз” ЕООД. Фирмата е собственост на голямата минна компания „Асарел-Медет” АД. „Асарел-Медет” купи „Трейс Рисорсиз” през април миналата година за около 5,3 млн. лева. Управител на „Трейс Рисорсиз” понастоящем е Димитър Цоцорков.
Срещу проекта се обявява Инициативният комитет „За чисто Граово”. Опасенията на гражданския комитет във връзка с проекта са следните:
Какво ще стане с района на Брезник, след като в Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) се посочва, че при извличането на рудата ще се отделят опасни вещества като арсен, олово, алуминий, желязо и сяра, които се съдържат в хвоста и това може да доведе до замърсяване? Как ще се възстанови природата след изчерпване на мината, което по оценка на инвеститора ще стане след максимум 30 години? Ще има ли недостиг на вода в региона заради нуждата от живителната течност за работата в мината?
ОВОС – изготвена ли е съвестно, има ли опасност от изтичане на радиация?
Според „За чисто Граово” на нито едно от тези опасения няма адекватен отговор от „Трейс Рисорсиз”. Инициативният комитер посочва, че Докладът за Оценка за въздействие върху околната среда (ДОВОС) не дава пълно описание на ситуацията – например в обхвата на инвестиционния проект има земеделски земи с висока природна стойност. Засяга се и фактът, че в рудата, която ще се добива, има опасни вещества - арсен, олово, алуминий, желязо и сяра, а няма адекватен отговор как ще се предотврати замърсяване и дали няма да има опасно повишение на радиационния фон. „За чисто Граово” посочва още, че процедурата по изготвяне на ОВОС не може да е морално изрядна, защото експертите, изготвили оценката, са наети и им е плащано от „Трейс Рисорсиз” – за каква обективност може да се говори тогава?
От своя страна минната компания посочи специално за Actualno. com, че всички законови изисквания са спазени – експертите имат необходимата квалификация, дали са клетвени декларации за оценките си и носят наказателна отговорност. Инициативният комитет „За чисто Граово” също признава, че по буквата на закона процедурата за изготвяне на ОВОС е коректно проведена. Въпросът е в обективността, казва Десислава Стоилова, представител на „За чисто Граово”.
„Трейс Рисорсиз” посочва и, че количествата на опасни вещества в рудата не са в опасна за околната среда концентрация. А по отношение на радиационния фон инвеститорът твърди, че няма никаква опасност от радиация, защото в рудата няма радиоактивни материали, а технологичния процес не се използват радиоактивни вещества.
Водата – ще има ли недостиг и замърсяване?
Един от основните въпроси по инвестиционния проект е свързан с водата в региона на Брезник – ще има ли замърсяване и ще има ли недостиг на питейна вода? Гражданският комитет се обляга на становище, изказано от д-р инженер Методи Златев. Според него количеството вода, необходимо за разработване на мината и заявено в инвестиционния проект (15 литра в секунда), отговаря на количеството, необходимо за пет села. От „За чисто Граово” твърдят, че село Славковци, което е в непосредствена близост до бъдещата мина, ще бъде засегнато. Посочва се и че тази вода ще дойде от река Конска.
Замърсяване на водата, казват още гражданите, ще има заради опасните вещества в хвостохранилището, тъй като в ОВОС е посочено, че рекултивацията на иззетите пространства за мината ще се извършва и с материали от хвостохранилището. А те са отровни, напомнят от „За чисто Граово”.
Отговорът на „Трейс Рисорсиз”, даден пред Actualno. com, е, че вода няма да се взима от река Конска, а от независими водни източници, които не са включени в сегашната водоснабдителна инфраструктура на региона. Посочва се, че това са източници, намерени с хидрогеоложки проучвания от терасата на река Конска. Тези източници могат да дадат 27 литра в секунда вода, което е напълно достатъчно за обезпечаване на проекта. Затова и опасност от недостиг на вода за населени места в района на Брезник и за самия град няма, казва инвеститорът.
„Трейс Рисорсиз” посочва още, че замърсяване на вода няма да има, защото в нито една фаза на развитие и работа на мината няма да се допуска отпадъчна вода да изтича от площадките. Отпадъчните води ще бъдат улавяни и използвани в процеса на добива, като за целта насипището ще бъде изградено с водонепропусклива основа и ще има водохващата система, която ще отвежда дренажните води в хвостохранилището, което ще е проектирано с водоизолирано дъно. Така дренажните води няма да влизат в оборота на подземните води, твърди инвеститорът.
Взривна дейност – кога, колко и има ли опасност от сеизмична активност?
Друго сериозно опасение на „За чисто Граово” е свързано с използването на количеството взрив – каква ще е технологията, какви са диаметрите на сондажите, каква е дълбочината? Инициативният комитет посочва въпроси и изводи на д-р инженер Методи Златев, който казва, че при пълна производствена мощност на рудника на денонощие ще се ползват 800-900 килограма взрив. Това подсказва работа в много твърди скали, а най-близките къщи от квартал „Брезнишки кошари” се намират на около 50 метра от бъдещите пробивно-взривни работи, а основните сгради в град Брезник са на 700 километра. Златев пита защо при това положение в ДОВОС няма изследване на архитекти и специалисти на всички потенциално застрашени постройки в Брезник в посочения обсег и посочва, че във вече отменената наредба номер 7 за хигиенните изисквания и здравната защита на населението при такъв вид взривни работи се предвижда хигиенна зона за забрана на взривове от 2 хил. метра.
Отговорът на „Трейс Рисорсиз”, даден на Actualno. com, е следният – ще има последователно взривяване на минимални единични количества взрив. Предвиденото количество взрив не се използва еднократно и наведнъж, а се разделя във времето и се употребява постепенно. Освен това, указаното количество се взривява с милисекундно закъснение на 6-7 групи. По този начин еднократно ще се взривява около 6 кг взривно вещество. Това количество, както и фактът, че взривяването е под земята, елиминират сеизмичната опасност за населените места, казват от „Трейс рисорсиз”.
Оценката за въздействието на взривните работи по инвестиционния проект е направена от експерти от Минно-геоложкия университет, каза още пред Actualno.com инвеститорът.
Земи с висока стойност – какво означава това
В своето възражение срещу инвестиционния проект „За чисто Граово” изтъква, че в рамките на проекта има такива земи, а те не са описани в ДОВОС.
Отговорът на „Трейс Рисорсиз”, даден пред Actualno.com, е доста интересен. От компанията признават този факт и обясняват, че това са земи от 6-та до 9-та категория – преобладаващо 9-та категория. Инвеститорът прави следното уточнение – понятието „земи с висока стойност” се използва във връзка с Програмата за развитие на селските региони (ПРСР). Този тип земи са с по-бедни почви, по-ниско плодородни и затова Европейският съюз отпуска субсидии по Общата селскостопанска политика (ОСП), насочени към изграждане на екологичен и устойчив модел на земеделие.
В България субсидии за такива земи се отпускат по Мярка 214 „Агроекологични плащания”. През 2012-та година усвояемостта по тази мярка у нас е под 10%. Затова „Трейс Рисорсиз” посочва, че по-голямата част от тези земи не се използват и са оставени един вид „на самотек”. Според минната компания влиянието на липсата на обработка върху тези земи е същото, каквото би било разработването на златодобивната мина – няма да е съществено. В отговора до Actualno.com обаче нямаше уточнение дали има такива земи в рамките на бъдещата мина, които да са получили помощ по „Агроекологични плащания”.
Проектът като икономически двигател за региона
Дори това, че проектът ще разкрие много работни места, се оспорва от „За чисто Граово”. Неправителствената организация казва, че реално инвеститорът си прави „Банка на кадри”, докато хората в града остават с впечатление, че подават молби за работа и очакват отговор.
Пред Actualno.com „Трейс Рисорсиз” обясни друго – че проектът ще даде работа на 545 души за срок от три години, колкото трае изграждането на мината и всички необходими съоръжения за нея. Отделно по време на експлоатационния период (до 30 години) в мината ще работят 434 души. Изчисленията на компанията сочат, че с инвестиционният проект ще се понижи равнището на безработица в Община Брезник под 5% (през 2012-та година е било 16,3%), а в бюджета на общината годишно ще влизат 1,5 млн. лева от концесионни такси и над 60 хил. лева от местни данъци и такси. А социалноикономическата оценка на компанията е, че 1 работно място в мината ще генерира 4 работни места в обслужващата сфера.
Инвестицията в проекта е 120 млн. лева, казват от „Трейс Рисорсиз”.
Заключение
Случаят със златодобивната мина е явно сложен – това може да се увери всеки читател на Actualno.com, който види дължината на материала. Кой крив и кой прав еднозначно е трудно да се прецени – всеки може да го направи сам за себе си. Лошото е, че ако „За чисто Граово” имат повече право и се стигне до замърсяване на вода, почва, въздух, то няма как „злината” да се поправи лесно.
Само преди няколко дни в Гърция златодобивната компания Hellas Gold се сблъска с твърдото „не” на местните жители в Халкидики, които се опасяваха, че разработването на златна мина ще прогони туристите и ще замърси околната среда. Стигна се дотам, че маскирани лица нападнаха съоръжения на Hellas Gold и опожариха лаборатории, тежки машини и автомобилния парк на компанията. И това стана факт въпреки всички необходими одобрения, които гръцките власти бяха дали на Hellas Gold за проекта.
В България до такива ексцесии не се е стигало, но доверието на хората в страната към всичко и всички е стигнало критичен минимум – показват го и последните събития. Не толкова отдавна в Кърджали имаше брожение срещу подобен проект – засега в Брезник такова напрежение няма. Въпрос на отговорност, правилно обяснение, точна информация и доверие е дали в крайна сметка инвестиционният проект ще се реализира с печалба за региона, която не се измерва само с пари или вълната на протеста, която залива в последните дни в България, няма да стигне и до Брезник.