В днешното издание на „Видимо и невидимо: Място за мислене“ д-р Деян Кюранов разговаря с Венелин Ганев - професор по политически науки в университета в Маями, Охайо. Проф. Венелин Ганев е потомък на един от най-изтъкнатите български юристи за началото на XX век академик Венелин Ганев, водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година той е председател на регентския съвет на цар Симеон II.
„Първата ми книга е базирана на дисертацията, която защитих през 1999 г. в Чикагския университет.“, казва за книгата си “Плячкосването на държавата. България 1989-1997”. „Това, което интересуваше моите академични ръководители, с които работих е как се стигна от една ситуация, където държавата контролира всичко до една ситуация, в която държавата нищо не може да направи или много малко може да направи. Така че моето изследване е за слабостта на държавата. Държавата беше разграбена, понеже беше отслабена и аз се опитвах да поставя ударението върху държавността, а България просто беше примерът, който избрах за да демонстрирам механизмите и процесите, които водят до това отслабване и структурните предпоставки, които направиха отслабването възможно“. Още: Полк. Вилис Цуров: Минаха годините на масови настъпления с жива сила, сега силата е в технологиите и логистиката (ВИДЕО)
„Няма начин едно модерно общество да функционира добре и да просперира, ако няма ефективни държавни органи. Колко трябва да се бърка държавата в пазара, какви правомощия трябва да има държавата, кое е нейна работа, кое не е, всички тези дебати трябва да ги има, но в крайна сметка без една функционираща бюрокрация, под функционираща, имам предвид компетентни хора, които не са корумпирани и просто прилагат политиките и в крайна сметка обслужват населението. Без този компонент не може да просперира обществото“, казва политологът.
Проф. Ганев споделя, че неговата нова книга ще изследва процесите, протичащи в държавите от Източна Европа след тяхното присъединяване към ЕС. „В тази част на Европа демокрацията започна да дава заден ход точно след като се присъединиха държавите в Европейския съюз. И аз искам този феномен да го изследвам - защо по времето на 90-те години и началото на XXI век, при положение, че имаше огромни икономически кризи, социални сътресения, страдание, въпреки това демокрацията прогресираше и се утвърждаваше в Източна Европа, а в момента, в който влязоха тези държави в ЕС, те икономически просперират, няма кой знае какви социални сътресения, и точно в този момент демокрацията взе да дава заден ход“.
„В България имаше опит да се раздели либерализма от демокрацията и съответно това, което се вижда е, че опита да се разделят демокрацията и либерализма се контрира от сили, които искат все пак идеята за либерална демокрация да продължи да съществува и демократичните практики да се съчетават с либерални тактики. Според мен сега в момента е по- либерално място от преди 10 години. Така че България дава повод за оптимизъм. Това е което аз виждам - сблъсък или противопоставяне на нелибералните импулси. Това се вижда и в Полша, виждаше се в Чехия, за съжаление в Унгария все още не е регистрирано такова усилване на либералните енергии. Но да, има регрес на демокрацията, демокрацията е на заден ход и същевременно не е изоставена, продължава либералната демокрация да е кауза, на която източноевропейците държат“, споделя мнението си проф. Ганев. Още: Иван Анчев: Лична смелост и политическа воля е разковничето за противодействие на заплахите от Русия (ВИДЕО)
Целият разговор на д-р Деян Кюранов с проф. Венелин Ганев можете да гледате във видеото:
