"2019-а сме се договорили по едни проблеми, които при добро желание от страна на политиците може да станат хубава база и за по-нататъшната ни работа. Въпросът е как ще се използват от някои политически сили тези резултати, за да бъдат превратно представени пред обществеността."
Това каза в интервю за БНР проф. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания към БАН и член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония.
ОЩЕ: Историческата комисия с голям пробив: Цар Самуил е владетел на българско царство
"Всеки, който познава историята, ще види, че това, около което сме се договорили, са констатации на неща, които в България са много отдавна известни и никой не ги поставя под съмнение. Те са казани по-меко. Това е, което може да има като реакция в България – че не сме наложили достатъчно категорично тезата, която произхожда от изворите, а сме били малко по-тактични."
"Това, което за нас е азбучна истина, за обществото в Северна Македония, на много хора ще им прозвучи като истинска революция. Защото съвсем други неща се пишат до ден днешен в учебниците им, съвсем други неща се говорят. За тях ще прозвучи радикално нова теза. Предполагам, че по-скоро там ще има опит от политически сили да злоупотребят с тези резултати с политически цели", коментира проф. Даниел Вачков и допълни, че политиците не могат да променят позиция, възприета от историческата комисия.
"Те могат косвено да оказват някакъв натиск върху своите представители в комисията, но веднъж договорено, особено пък сега вече и публикувано, те не могат да кажат – това няма да е така, а ще е иначе."
Според историка политиците обаче биха могли да забавят прилагането на вече постигнати решения.
При добра воля и политическа стабилност в двете държави би могло да се тръгне към изпълнението на тези препоръки и да се ускори най-важното – интеграцията на РСМ в ЕС, смята проф. Даниел Вачков.
Той прогнозира, че до края на тази година съвместната комисия може да приключи с разглеждането на Средновековието и работата да навлезе в още по-сложен и натоварен с дебати период - този на Възраждането, където съпротивата по думите му е и по-силна.
