В днешното предаване "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров разговаря с преподавателя по логика и критическо мислене проф. Мартин Табаков за неговата Теория за квазиетносите и как това влияе през годините за разделението в българското общество.
Според Теорията за квазиетносите в България още в края на XIX в. започват да се обособяват, а в началото и средата на XX в. се развиват два доста различни социални, основно градски, слоя. В големите градове и особено в София се оформя средна градска класа, която включва относително заможни, културни и образовани хора, успешни търговци, предприемачи, политици, занаятчии, държавни служители, военни, полицаи, фабриканти. „Сред тях се оформя и един образован градски културен елит от квалифицирани специалисти. И трябва да отбележа, че тогава, за разлика от някои следващи периоди, квалифицираните специалисти са били добре платени. Това са лекари, архитекти, инженери, професори, счетоводители, издатели на книги, писатели, гимназиални учители, свещеници. Не малко от тях са получили образование в Западна Европа и привнасят и налагат придобития оттам модерен стил на модерен европейски културен човек. Те имат интереси към култура, изкуство, литература.“ Още: Даниела Горчева: Цената да казваш истината в русия е куршум или отрова (ВИДЕО)
„Има и един друг слой от хора, които са обслужващ персонал - работници не особено грамотни, чистачки, слугини, продавачи, чираци, не особено квалифицирани промишлени работници. Това е най-характерно за София, понеже тя бързо се развива. „.Масово хората от селата отиват в средните градове, от средните - в големите, от големите - в София. Това движение, особено след Първата световна война, е много силно. Има много чест вариант: хлебар работи като хлебар, понаучава се и си отваря собствена хлебарница; дърводелец си отворя собствена дърводелница. Така че много често от „долния“, така да го наречем формално, слой преминават в „горния“. Много характерно за периода след Втората световна война е предприемачеството.“, разказва проф. Табаков.
След 9 септември настъпва рязка промяна. Много от хората от „долния“ слой стават началници на хора от предишния „горен“ слой. Голяма част от „горния“ слой се чувства потиснат и ощетен, защото пази в общата „колективна памет“ тежките събития и репресиите, на които са били подложени след 9 септември. По-енергичните и „отракани“ хора от „долния“ слой бързо се приспособяват, биват назначавани на ръководни постове и започват да наричат хората от предишния горен слой „бивши“ хора.
Според Теорията на квазиетносите съществуват два слоя в България. „Червеният“ слой включва хората, които изпитват субективното и реално чувство, че предишната (социалистическата, б.р.) система им е помагала да растат, тя ги е издигала, те се чувстват съпричастни към нея и са готови да я защитават. Другият, да го речем условно „син“, обхваща хората, които считат, че тази система им е попречила да растат и те също имат колективно мислене. И тук се появява един много силен остатъчен образ - системата се е развивала, станала е много по-либерална, но родовата памет е останала и в двата слоя.“ Още: Д-р Александър Въчков: Нужна е драстична промяна в символиката на българските военни униформи (ВИДЕО)
„За мен русофил е човек, който обича руската култура, цени я и би желал да я разпространи при възможност. Има обаче и друга разбиране за русофил – човек, който при всички случаи, правилно или неправилно, защитава руската политика. Такива русофили по времето на Горбачов бяха „перестройчиците“ и сега станаха върли привърженици на путин.“
Целият разговор гледайте във видеото.