Проф. д.и.н. Георги Атанасов е директор на Археологическия музей "Дуросторум-Дръстър" при Регионален исторически музей – Силистра. Проф. Атанасов е автор на 12 книги и над 180 научни студии, статии, съобщения и рецензии, 40 от които са на чужди езици.
Миналата седмица публикувахме новината, че е открит дворецът на хан Омуртаг, която бе разпространена от "Стандарт нюз". Интересът бе огромен, но се оказа, че има сериозни фактологически неточности и преплитане на събития. Затова се свързахме с проф. Атанасов, за да разберем от първа ръка има ли такова откритие и какви са неточностите в разпространената новина.
Как стана така, че в "Стандарт нюз" се появи тази публикация, която се оказва, че е силно подвеждаща?
В Националния Исторически музей, където разполагат с добри консерватори, занесох сребърна икона от Х-ХІ в. за реставрация. С колегата Божидар Димитров обсъдихме въпроса какво може да се направи по доразкриването и експонирането на наскоро идентифицирания Дворец на кан (хан) Омуртаг. Това провокира голям интерес и той покани журналисти, пред които представих две отделни теми.
Вие сте говорили за две различни теми, от които е генерирана трета...
Както казах, пред журналистите аз представих две теми.
Първата тема бе сребърната икона, открита на 15 км южно от гр. Силистра и 5 км северно от гр. Алфатар, на брега на средновековната р. Дристра (сега сухоречие Канагьол), където през епохата на Първото българско царство и до края на ХІ в е минавал най-важният път, свързвал столиците Плиска и Преслав с дунавския хански дворец през ІХ в. и патриаршеската резиденция през Х в. в Дръстър-Силистра. Забележително е, че мястото, в което е открита, е само на 2 км от скален манастир от Х в.
Иконата действително е без аналог – от масивно сребро със силна и добре запазена позлата. Има голяма вероятност според реставраторите от НИМ да е по-скоро сребърен обков от богослужебна, но много представителна книга с необичайно големи размери. Иконографията също е рядка за Х-ХІ в. – Архангелски събор, включващ 3 или 4 архангели, изваяни с необикновено висок релеф и изключително майсторство. След художествените паметници и специално сред паметниците на металопластиката от Х-ХІ в. в България, Византия и изобщо във византийския културен кръг този паметник няма аналог. Предстоят консервационни и научно-издирвателни работи, които ще осветят тази забележителена находка.
Втората тема бе Преславният дом на Дунав, построен от хан Омуртаг и описан в колоната, съхранявана в търновската лавра „Св. 40 мъченици”, с голяма сигурност се локализира в Дръстър-Силистра и по-специално на самата дунавска крепостна стена. Представих резюме на научната студия, излязла наскоро от печат в централното издание „Археология” на Археологическия институт при БАН. Този дворец се издирва от учените близо 150 години, като има различни локализации: с. Малък Преславец, островната крепост Пъкуюл луй Соаре на румънска територия и пр. Изтъкнах и главните аргументи:
А) В Силистра са открити 6 фрагмента от надписи, свързани с финала на управлението на хан Крум и главно с това на хан Омуртаг.
Б) Наскоро в Силистра бе открита и разчетена представителна колона от ценен материал (сицилианска брекча), върху който се разчете надпис „Кан ювиги Омортаг .....стратегът”. Смята се, че надписът е поставен в първите години на управлението на Омуртаг от самия ръководител на строителството, един от стратезите (бивши византийски генерали), произхождащи от Източните провинции на Византия, свързани с павликянство и монофизитизъм, които при хан Крум преминават на българска служба и запазват титлите си. Отстранени са от Омуртаг след 816 г. Значи възстановяването на дръстърската крепост и построяването на двореца е станало в последните години на управлението на Крум и е финализирано в първите години на управлението на неговия син Омуртаг.
В) Преди няколко години в Силистра бе разкрит голям езически храм – капище от началото на ІХ в.
Г) В началото на 70-те години на ХХ в. в Силистра е започнало разкриването на голяма обществена сграда, чиято фотодокументация и архитектурни заснемания бяха открити в архива на музея съвсем наскоро от моя млад колега Кристиян Михайлом от РИМузей-Силистра. Оказа се трикорабна постройка с масивни зидове, широки около 1 м. и обща ширина около 14 м. Във височина, чрез две кули, дворецът ляга върху северната крепостна стена на Дръстър. По план е сходна с омуртаговите дворци в Плиска и аула до с. Хан Крум, и почти аналогична с аула на Омуртаг в Преслав. Той е по-известен като архиепископски дворец от Х в., но проф. Р. Рашев забеляза, че има един по-ранен период, който свързва с езическия период. Двата дворци в Дръстър и Преслав се допълват по неповторим начин. По дължина дръстърският дворец не е доразкопан, но преславският предполага, че е бил дълъг около 25 м и на четирите ъгъла е имал по една кула, но засега са проучени само тези, които гледат към Дунав. Явно, когато авторът на текста върху колоната в Търново е написал „Преславен дом на Дунав”, той е загатнал, че е на самия речен бряг. Връзката с Дунава и водната шир напомня за византийския императорски дворец Букулеон, който също е кацнал на крепостната стена и е фланкиран с 2 кули.
Д) На десетина метра от двореца е разкрита средновековна баня, сходна с банята до двореца в аула на Омуртаг до с. Хан Крум. Баня има както до двореца на Омуртаг в Плеска, така и в Преслав.
Е) През първата половина на ІХ в. Дръстър е бил своебразен „закрит град” или по-точно „закрита резиденция”. Той разполага с най-мощната отбранителна система на Първото българско царство – възстановената в началото на ІХ в. от въпросния стратег крепост от 50 декара на Юститиан Велики от VІ в., разрушен и временно изоставен в края на VІІ в. След възстановяването през ІХ в. тя включва дворец, баня, езически храм и изглежда в отсъствие на хана се охранява от малък гарнизон с местен управител. Няма следи от обитаване на обикновено население до края на Х в. След покръстването Дръстър запазва ролята си на владетелска резиденция (със сигурност знаем, че в нея около 894 г. се установява цар Симеон Велики), но успоредно с това става и духовна резиденция, защото след 927 г. тук започва да резидира и първият канонично избран български патриарх Дамян.
Според вас, журналистическата трактовка на тези факти незнание ли е или е опит за търсене на сензация? Очаквате ли скандал след тази публикация?
Не очаквам скандал. Очаквам интерес и съдействие за разкриване и консервиране на двореца с банята, които са консервационно засипани с пръст. „Преславният дом на Дунав”, издигнат от великия хан Омуртаг и подслонил цар Симеон Велики в най-трудния момент от биографията му, трябва да се виждат. Най-вече и поради факта, че вече 4 поколения български учени го издирват с интерес. Съжалявам само, че тези две информации се смесиха, но пък от друга страна с неточностите при поднасяне на материала в. Стандарт повдигна тема, която действително заслужава интерес!
Проф. д.и.н. Георги Георгиев Атанасов
Георги Атанасов е роден в гр. Алфатар на 06.01.1957 г. През 1975 г. завършва Техникум по строителство и архитектура в гр. Русе. През 1982 г. се дипломира с отличен успех като магистър в Историческия факултет на ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”. От 1983 г. до днес е археолог в Регионален Исторически Музей – гр. Силистра. През 1987 г. е избран за н.с. към Научната група на музея, която оглавява и сега. През 1990 г. защитава докторат на тема “Скалните манастири в Добруджа ІV-ХІV в.” През 1991 г. е избран за н.с. І ст. , а през 1999 г. за Доцент (ст.н.с.) с хабилитационните трудове „Инсигниите на средновековните български владетели – корони, скиптри, сфери, оръжия, костями” и “Скала. Крепост от Х-ХІ в. до с. Кладенци, Тервелско”. През 2006 г. защитава дисертационния труд „Доростолската епархия през Късната Античност и Средновековието (ІV-ХІV в.). История, археология, култура, изкуство” , за който му е присъдена научната степен доктор на историческите науки. През 2009 г. ВАК при МС му присъжда високата научна степен Професор след отпечатване на книгата „Добруджанското деспотство”.
Проф. д.и.н. Георги Атанасов е автор на 12 книги и над 180 научни студии, статии, съобщения и рецензии, 40 от които са на чужди езици, а 28 са в чуждестранни издания. С доклади и съобщения е участвал в над 80 научни конгреса, симпозиуми и конференции, включително 34 в чужбина. Член е на ред. колегиитe на сб. Добруджа (от 2008 г. гл. Редактор) и Stratum plus. Като хонорован доцент е чел лекции по археология и средновековна история в Шуменския университет, Русенския университет, Висшата Антропологична Школа в Кишинев и българския Тараклийски Държавен Университет – Република Молдова. Участвал и е ръководил археологическите проучвания на античният и средновековен Дуросторум-Дръстър, ранносредновековните крепости Скала, Окорш и Руйно, Силистренско, и Преселенци, Добричко, прабългарският некропол при Ножарево, Силистренско, късноантичният кастел до с. Голеш, Силистренско, античната и средновековната крепост Тегулициум-Ветринон-Ветрен, Трако-римският скален култов център по р. Табан, Силистренско, “Прабългарският Онгъл” в Южна Молдова, скалните манастири в Добруджа, Североизточна България, Република Молдова, Румъния (Муратлар) и Крим (Украйна). Автор е на 4 научнопопулярни филми посветени на Скалните манастири в България, Трако-римският скален култов център по р. Табан, Стенописаните касноантични гробници от Дуросторум, Томи и Аксиополис и Античният и средновековен Дуросторум-Дръстър, излъчвани по БНТ и БНТ-САТ. Автор е на пътеводители и албуми и каталози посветени на археологически и исторически обекти и паметници в Добруджа
Изследванията на проф. д.и.н. Георги Атанасов са в областите средновековна и късноантична археология и история, османистика, християнско изкуство, християнска археология и история, етнология, инсигниите на средновековните български владетели, скалните манастири в България и на Балканите, паметниците на античния Дуросторум и средновековен Дръстър, демографските процеси в Източна България през VІ-ХVІІІ в., Историческата география на Добруджа, Култът към Св. Георги Победоносец през средновековието, Раннохристиянските мъченици в българските земи, Църковната организация през античността и средновековието в Северна България и Добруджа, Добруджанското деспотство, Органа-Кубрат-Аспарух и началото на българската държавност и др.
Снимка 1: Разкопки на двореца на хан Омуртаг
Снимка 2: Проф. Георги Атанасов
Снимка 3: Надпис върху открита колона
Автор: Пламен Георгиев
