В съвременността Коледа остава един от празниците, които събират семействата. Наблюдаваме една тенденция, независимо от глобалните процеси в развитието на обществото, а именно желание на човека да се върне в дома си. Особено Бъдни вечерната трапеза е задължителна за всички християнски общества, независимо къде се намират те. Това заяви в интервю пред БГНЕС проф. д-р Мира Маркова, декан на Историческия факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Бих казала, че има едно развитие на традициите, но и едно връщане. Може да се наблюдава една специфична локалност в отделните региони, в наименованието на храните, в броя на храните, знаем, че те са нечетен брой, но задължително са постни. Регионалните особености само допринасят за идеята на споделеното празнуване в рамките на семейството.
Проф. д-р Маркова обясни, че това е затворен празник. "Не е публичен като Нова година, който изкарва обществото извън дома", каза тя. Деканът на Исторически разказа и за появата на коледните елхи. "За разлика от Коледата, в традицията не познаваме елхите", отбеляза тя. По думите й това е една иновация, която се появява в българската култура със западните влияния. "Княгиня Клементина, майката на Фердинанд е първата, която прави коледна елха в двореца, макар, че има данни, че и самият княз Батенберг още през 1880 г. прави първата елха в двореца, но тя е по-скоро за частна употреба. Публичната украса на коледна елха е свързана с княгиня Клементина, която е поканила софийските ученици да се насладят на елхата", обясни тя.
Проф. Маркова посочи: "В традицията имаме бъдника. Нямаме елха, а имаме бъдник, което е специфично миросано дърво, символ на берекета, на добруването на дома. Има специални изисквания за отсичане на такова дърво, което е дъб или круша на места. То трябва да бъде миросано - това става с пробиване на дупка в дебелия край на дървото, поставяне на зехтин и тамян и затваряне с дрянов чеп. Това дърво се поставя в огнището и то гори цялата нощ. Пепелта се събира, не се изхвърля и после се дава за лек на човека и на животните", обясни проф. д-р Маркова.
"Днес битът е променен, нямаме отворени огнища, в които да поставяме бъдник, затова пък красим елхата. Символът на двата елемента е един и същи - вечният живот. Бъдни вечер и Коледа продължават да бъдат семейни празници", категорична е тя.
Проф. д-р Маркова разказа и за коледните традиции и празници. "Коледа е най-светлото време в годината с особено присъствие и в календара. Коледните празници са свързани с няколко аспекта - на първо място след установяването и приемането на християнството има едно наслагване върху стария аграрен календар, който е бил свързан с идеята за слънцестоенето, така че никак не е случайно, че на мястото на зимното слънцестоене се поставя и празникът Рождество Христово. Идеята за раждането на млада Бога, за смисъла на Христос като вечната светлина всъщност мотивира началото на новия период и това е основната концепция на Коледа - вечната светлина с раждането на млада Бога, на Христос, на Спасителя", отбеляза проф. Маркова.
По думите й този тип представи се наслагват върху старите аграрни култове на земеделското население. "В празнуването на Коледа при българите личат от една страна тенденциите на едно земеделско население, от друга страна имаме разбира се и чисто християнската трактовка на обредността. Затова Коледа е вкарана в рамките на семейството. Това е семеен празник, родов празник - когато родовете са били в основата на семейството, т.е. събирането на всички членове на общността е било задължително именно още от Бъдни вечер. Това е периодът наричан Малка Коледа в българската традиция и от Малката Коледа започва подготовката за самото Рождество Христово", каза тя.
Проф. Маркова обясни, че това не е еднократен акт, а става въпрос за период на три кадени вечери, които традиционните българи са имали - нощта на Бъдни вечер, която е първата знакова кадена вечер, нощта срещу първи януари Васильовден и нощта срещу шести януари, когато е празника Водици. Тя поясни, че събирането в семейството е свързано със специална обредност. "Тази обредност мотивира изпълнението на определени ритуали. В основата е общата трапеза, споделянето на тази обща трапеза превръща идеята за жертва към Бога. В основата на обредната трапеза стоят обредните хлябове. Има специална изработка на тези обредни хлябове, те са различни в различните региони, те са много на брой. За Западна България например се правят до 40-50 различни малки хлебчета, които се наричат с различна тематика - на къщата, на двора, на нивата, на отделните животни, на домовладиката, но винаги има една пита Боговица, която е в центъра и има специална украса. Впоследствие иновация е появата на бяла сребърна пара, която се поставя в питата. Няма обредна трапеза без хляб. За българите много пъти съм казвала, че хлябът е всичко, като има хляб, има всичко. Тук това е основната жертва, но обредната трапеза няма да бъде това, което е ако тя не бъде прикадена. Използвам самия термин трапеза, защото това предпоставя специфично ритуално хранене. Трапеза означава празнично хранене", посочи проф. д-р Маркова.
По думите й останалите храни на Бъдни вечерната трапеза са свързани с идеята за множественост, за набъбване и затова не случайно основна обредна храна е боба, а също така сърмите, които са се правели с ориз или с булгур, в по-стари времена. "Има впоследствие чушки, но винаги са присъствали орехите точно с тази идея за множественост, заради начина, по който изглежда орехът. Присъства чесънът с предпазна функция", отбеляза тя.
"Целият период от Бъдни вечер до 6 януари се смята за особено опасен. Това е и астрономически преход, който е свързан и с преход в природата, социален преход, затова друг акцент на коледната празничност е инициацията на ергените, които преминават през специални изпитания, бидейки Коледари. Задължителното коледуване, участието на ергените в тази празничност предпоставя, че те вече са годни да направят семейство, а това пък е кулминацията в социалната програма на всеки един човек в традиционното общество. Коледуването е свързано с голям акцент в тази празничност, освен преход, то е свързано с поредица от гадания - наричанията, словесните формули, които коледарите правят във всяка една къща за здраве, за берекет, за добруване са вербална магия, която спохожда или върви паралелно с обредността", подчерта проф. Маркова.
