Вълната от протести, която разтресе държавата през последните десетина дни, засега няма признаци да се укроти. Поне не и докато не се изпълнят исканията на протестиращите.
Какви обаче са те – много и различни, е най-краткият отговор. Днес, на икономически дебат, организиран от фондация „Фридрих Науман”, за ситуацията в страната, краткосрочните и дългосрочните ѝ проблеми, редица известни имена в българската икономика очертаха както основните проблеми, които реално изведоха хората на улиците, така и проблемите, които могат да забият България толкова дълбоко в тинята, че сегашната ситуация да ни се струва като манна небесна.
Проблемите, които предизвикаха гневът на хората
Структурната безработица и спадащото образование – това са основните причини за непрекъснато намаляващите доходи на българина. Дългосрочни проблеми, които ще искат дългосрочни решения, но в крайна сметка е време да се поставят тези решения.
За последните 12 месеца 22 хил. работни места са загубени. Това, което се случва последните години, е че работещите бедни стават безработни бедни, заяви икономистът Георги Ангелов, цитиран от БГНЕС. Практически почти всички хора с ниско образование са бедни, рискът да си беден се увеличава драматично с падането на нивото на образованието, отбеляза той. В дългосрочен план образованието е най-стратегическата публична услуга, нейното компенсиране не може да се направи с нищо друго, заяви икономистът.
Като най-важно за качеството на образованието Ангелов определи нивото на учителите. Политиката на синдикатите през прехода винаги е била да не се уволняват учители, да имат сигурни, макар и ниски заплати, обясни той. Тогава обаче не привличаш най-кадърните и мотивирани хора, държейки ниски заплати в образованието в дългосрочен план се отблъскват най-кадърните, заяви икономистът. Според Ангелов заради политика, която през 90-те години е изглеждала добре, резултатът е, че сега като се пенсионират всички учители или няма да имаме учители, или те няма да са достатъчно квалифицирани.
В края на 2012-та година най-после имаше раздвижване на пазара на труда – след четири години на непрекъснат спад. Раздвижването не е устойчиво, но все пак го има, заяви Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). По негова информация коефициентът на заетост трябва да се повиши с 10% за да се достигне до чувството за растеж от 2008 година.
Безкрайно изкривена е представата за бедни работещи, тъй като шансът един работещ да е беден, е седем пъти по-малък от този за безработния, каза в подкрепа на тезата си Ганев. Фокусът трябва да е върху създаване на работни места, това е нещото, което може да ни избута от бедността, след това можем да говорим за сметки, монополи, обясни икономистът.
Пазарът на труда и заетостта остава проблем, в крайна сметка днес имаме с 60% по-малко работни места от преди 20 години, добави Димитър Бранков. Това е голям структурен проблем и на пенсионната система, защото в момента 1.7 млн. българи, осигурени на пълно работно време, покриват 2.7 млн. пенсионери, заяви той.
Като друг основен проблем Георги Ангелов посочи инвестиционната политика. Стремежът на Агенцията по инвестиции и президента е да привличат чужди инвестиции във високотехнологични компании, докато повечето безработни са в нискоквалифицирани сектор и няма реална връзка между проблема и решението, обясни той. Или трябва да направим всички неграмотни хора програмисти, или да привличаме такива инвеститори, които да наемат нискоквалифицирани хора, заяви Ангелов. Дори там, където има дефицит на кадри, няма отговор на университетите да увеличат предлагането, трябва да се мисли как университетите да реализират кадрите си на пазара на труда, препоръча той.
Проблемите, които ще ударят България, ако страната изпадне в политическа криза
Събирането на данъци, т.е. попълването на бюджета и редовното изплащане на вноските по външния дълг – това са проблемите, които могат да погребат България, ако няма достатъчно стабилна власт да ги предотврати, смятат икономистите.
Решението за оставка и предсрочни избори е по-добрият вариант, отколкото да се чака с месеци и да се пропада, каза Георги Ангелов. Проблемът със служебното правителство е, че ако няма кой да налага дисциплина, няма да има и данъчна събираемост, поясни Ангелов.
При следващото управление, независимо дали е служебно или не, ще има нужда от драконовски мерки в Министерството на финансите с оглед погасяването на външния дълг и гарантирането на фискалния резерв. Дългът е това, което може да те събори - никоя страна не е съборена от дефицит през дадена година, отбеляза Илия Лингорски, представител на Либералния институт за политически анализи (ЛИПА).
