Набързо и без разисквания депутатите приеха окончателно промените във валутния закон, с който минават и поправките в Закона за БНБ, свързани с влизането ни в чакалнята на еврозоната. Измененията бяха приети с 91 гласа „за“ и 36 „против“.
Чрез промените в Закона за БНБ, внесени от ГЕРБ през преходните и заключителни разпоредби на валутния закон, се изпълнява изискването на ЕЦБ да се „отключи“ курсът евро/лев при влизане в „чакалнята“ на еврозоната, а преди това той ще бъде договорен на тайно заседание между останалите държави във валутния съюз.
Заради потайността на процеса по внасяне на поправката в обществото се създаде истерия около възможността курсът да достигне пет лева за евро и дори за стабилността на Валутния борд.
След като предизвика множество притеснения, управляващата коалиция беше принудена от премиера Бойко Борисов да поиска разрешение от Народното събрание да се откаже от ERM-2 и съответно от еврозоната, ако останалите държави решат, че курсът ще бъде по-различен от сега фиксирания 1.95583 лева за евро.
Очакванията са страната ни да влезе в „чакалнята“ в края на април. Тогава България ще стане и член на Банковия съюз и надзорът над банките ни ще стане европейски. По искане на Европейската централна банка Българската народна банка ще може да санкционира кредитни институции, финансови фондове и смесени дружества.
Промените в закона предвиждат още и поправки, свързани с правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лева или повече, или тяхната равностойност в друга валута, през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.
Въвеждат се и промени в административни разпоредби, според които се предвижда при нарушаване на изискванията за пренасяне на пари над 10 000 евро или 30 000 лева, да се налага административно наказание глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни.
