800 лв. е средното обезщетение, което претърпелите неудачи пътници успяват да докопат от авиокомпаниите. Това съобщава „Телеграф“ след проучване в няколко родни кантори, специализирани в това да защитават потърпевши от отменени и закъснели полети, както и такива с отказан достъп на борда. Пътят до обезщетението е лесен, ако авиокомпанията има желание да сътрудничи, и дълъг и труден, ако не, обясняват адвокати.
Съгласно еврорегламент всеки пътник има право на обезщетение при закъснение в точката на кацане от 3 и повече часа. Изключение са случаите на непреодолими за авиокомпанията сили, като лоша метеорология, проблеми с въздушното движение или рискове за сигурността. Обезщетенията са 500 лв. за полети на разстояние 1500 км и по-кратки, 800 лв. за полети от 1500 до 3500 км и 1200 лв. за разстояния над 3500 км. Заради географските дадености най-често исканото от българи обезщетение е от средната група – 800 лв.
Голяма част от канторите у нас, специализирани изцяло в борбата за защита на пътническите права, директно бяха затворили през периода на пандемията заради липсата на самолетен трафик в Европа. Тези пък, които имаха и друга съпътстваща дейност, се съсредоточиха върху нея. След постепенната отмяна на ограниченията за пътуване в Европа обаче авиобизнесът се събуди и това веднага е създало много работа. Причината е, че в периода на пандемията много авиокомпании са съкратили служителите и са направили редица реорганизации с цел да намалят разходите си при напълно изчезнали приходи. Сега обаче те не могат също толкова бързо да се настроят към увеличения брой пътници, като това най-силно важи за нискотарифните превозвачи. В резултат се стига до повече закъснения и отменени полети.
Официална статистика за закъсненията на родните летища няма, тъй като те не поддържат такава. Авиокомпаниите пък го правят, но нямат интерес да споделят данните с обществеността заради риска за имиджа си. Неофициално обаче се знае, че преди пандемията средногодишно по около 100 полета до летище София са закъснявали с по над 3 часа.
Първоначално всеки пътник е съветван да поиска обезщетение директно от авиокомпанията. Понякога превозвачът плаща парите без разправии, особено когато вината видимо е негова. Често обаче авиокомпаниите отказват с мотива, че закъснението не е било по тяхна вина. „Особено през последната година това наистина бе де юре така, защото цялата пандемия представлява един голям форс мажор. В тези случаи ние нямаме никаква възможност да извоюваме обезщетение за клиентите си“, обяснява опитният в сектора адв. Александър Иванов. След отпадането на ограниченията обаче повечето отменени или закъснели полети са по вина на превозвача. Отказите за допускане на борда пък са основно заради лоша организация и свръхпродажба на местата в самолета, което води до дублиране на места. Във всеки случай срещналите отказ от обезщетение от авиокомания могат да се насочат към някоя от специализираните кантори, които поемат проблема му в свои ръце. Тогава до извънсъдебно споразумение се стига в около половината от случаите, а другата половина се решават от съда.
У нас обичайният хонорар за обезщетение при полет е 25%, като той винаги се заплаща чрез удържане от вече спечелено обезщетение. Така пътниците не дължат нищо, ако не спечелят. Правилото „без пари напред“ е абсолютно утвърдено. „Искат ли ви пари в аванс, бъдете напълно сигурни, че става дума за измама, и след като платите парите, никой няма да защитава правата ви“, категорични са от бранша.
До края на седмицата всички преминаващи през Летище София ще могат да направят PCR, бърз антигенен тест и други изследвания на конкурентни цени, съобщиха за „Телеграф“ от концесионера на аерогарата „Соф Кънект“. За удобство на пътниците преди тяхното пътуване PCR тестът ще бъде готов в рамките на 2 часа, а антигенният – за 20 мин. Летището вече е сертифицирано от Международния съвет на летищата с най-високата степен за работа в условия на коронавирус. Получената здравна акредитация оценява всички аспекти на пътническото обслужване – почистване и дезинфекция, здравен контрол, осигуряване на физическа дистанция и пространство за защита на персонала и пътниците, комуникация и информираност.
