Всеки пети българин е давал подкуп при ползване на публични услуги през последните 12 месеца. За сравнение в Румъния всеки трети е бил принуден да дава подкуп, за да получи публична услуга. Това показват данните от Световния корупционен барометър за 2016 година.
Интересен факт е, че здравеопазването се оказва водещ сектор по даване на подкупи – 16% от участвалите в барометъра казват, че е трябвало да дадат подкуп, а 63% твърдят, че в здравния сектор има проблем да получиш публична услуга и възможност да се стигне до корупционна практика. Невралгична система относно достъпа и прозрачността на улуги си остава и КАТ. Колко точно невралгична - научете в Expert.bg.
Най-малък процент на корупция има в службите, където има регистърни производства.
Заключението на Transpаrеncy International, която е на практика двигателят, стоящ зад Световния корупционен барометър е, че корупцията е ключов проблем в България. Според изследването възприятието за корупция в България е по-високо от средното за ЕС. В ЕС нивото е 32%, докато в България то е 36%. Интересен факт е, че в Румъния процентът е още по-висок – 49 на сто. Авторите на проучването обаче предупреждават, че данните за изследването за Румъния са събирани в момент, в който Румъния имаше големи протести заради пожара в дискоклуб в Букурещ, довел до десетки жертви и падането на румънския премиер Виктор Понта. Заключението на авторите на изследването е, че проблемът с корупцията дава „гориво“ за политическия популизъм и буквално храни популизма.
Иначе политическата власт в България се смята за една от най-корумпираните, наред с публичната администрация. Всеки трети респондент смята, че политическата класа и държавната администрация са корумпирани – т.е. 30%. На трето място като ниво на корупция е посочен бизнесът – 26%. Изводът е, че бизнесът е толкова напред, защото търси чрез корупционни механизми конкурентни предимства в краткосрочен аспект.
42% от участвалите в изследването за България считат, че съдебната система има проблем с корупцията. Това означава обаче имиджът и става въпрос за възприятие, а не пряк опит. За разлика от българската действителност, в регионален мащаб съдебната система е едва на седмо място като усещане за корупция, докато номер едно е политическата система.
Как се борим с корупцията
В България само 22% от хората са готови да отделят време, за да свидетелстват и да помогнат в борбата с корупцията. Само 15% от българите са готови да подат сигнал за корупция, а в Турция процентът е над 60 на сто. Българите не дават сигнали за корупция, защото се страхуват какво ще им се случи, а на второ място като причина е сочена трудността да се докаже случай на корупция (22%). 17% пък казват, че нищо не може да се направи.
През последната година в България има едва 150 стигнали до съда дела за корупция. За сравнение в Испания, Исландия, Великобритания например процентът на граждани, готови да отделят време и усилия в борбата с корупция, като се обърнат към съответните органи, достига до над 80 на сто. Ваня Нушева от Transparency International е категорична, че в посткомунистическите държави има усещане, че сигнал за корупция представлява доносничество.
Основен проблем за достоверна информация при случаи на корупция в големи администрации е липсата на защита за информатори „отвътре“ - най-вече в Източна Европа, но не само.
Целта на Световния корупционен барометър е да предостави достоверна информация как засяга корупцията живота на обикновените граждани. Оценките на барометъра показват какво е нивото на корупция в администрацията, какво е разпространение и предлагане на подкупи, какво е влиянието на лобистки кръгове върху работата на правителствата, каква е оценка за противодействие на държавата и на гражданите.
За тази година в барометъра са участвали 60 000 респонденти от 42 държави. В България участниците са били 1500. Изследването е на Transpаrеncy International и е направено в началото на 2016 година.
