Неадекватните промени при разделянето на Закона за движение по пътищата са заплаха за сигурността. Така смятат от 14 неправителствени организации, които излязоха със становище по измененията.
Планът на управляващите е законът да се раздели на три – на Закон за движение по пътищата, Закон за пътните превозни средства и Закон за водачите на моторни превозни средства. Само от една от организациите – Института по пътна безопасност, излязоха със 75 страници критични бележки към първия от тях (при положение, че целият закон е 98 страници). Другите НПО-та, сред които са сдружения на хора с увреждания, велосипедисти, мотористи, ангажирани с жп транспорта и др, добавят още десетки страници с критики.
„Очакваме нов модел за управление на система за пътна безопасност. Такъв правителството не ни представя, няма визия. Моделът на споделената отговорност е изчерпан. Няма и реформи в административното производство“, заяви Богдан Милчев от Института за пътна безопасност.
От 10 години насам в Министерски съвет няма внесен доклад за състоянието на пътната безопасност – това са отговорили от МС на официално запитване на Института, от където подчертаха, че вътрешният министър е задължен да внася такива доклади всяка година. „Как тогава се управлява системата, като няма данни за състоянието ѝ? Отговорът е ясен – чрез медиите, когато се вдигне шум около някой инцидент“, допълни Милчев.
Посочени бяха и някои от, меко казано, странните промени, които са заложени в законите:
- отменя се правилото за предимството на дясностоящите в кръгово движение;
- предлага се да се въведе забрана за превключване на скорости на жп прелез;
- глобата за промяна на структурата на МПС (примерно тунингованите коли, които участват в гонки) пада от 7000 лв. на 150 лв.;
- тъй като законът се разделя механично, се объркват правомощията – на министъра на транспорта се дават такива в ЗДП, когато трябва да са към Закона за пътните превозни средства, а на вътрешния – в този за превозните средства, вместо към ЗДП, както би трябвало да бъде;
- объркване в терминологията и липса на съгласуване между магистрала и скоростен път (магистралата се определя като автомобилен път – понятие, което не съществува от години)
„Промяната при глобата за тунингованите автомобили ясно показва каква политика се води. Аз ако имам 5000 лв. да си тунинговам колата, дали няма да имам 150 лв. за глоба?“, попита експертът по пътна безопасност, бивш депутат и бивш председател на транспортната комисия в парламента Настимир Ананиев.
По думите му проблемът не е само какво има в трите закона, а и какво няма. „Не се споменава нищо за карането с придружител, за системата бонус-малус, липсват и много други концепции. Необходимо е да се направи още много – например проверки на пътните знаци в цялата страна. А в обсъжданията да бъде включен и министърът на образованието, защото нещата трябва да започват именно от образованието и обучението. Ако някой си мисли, че това не е важно, то проблемите с шофьорите никога няма да се решат дългосрочно“, допълни той.
Организациите са възмутени от начина на обществено обсъждане на новите закони. „На сайта на МВР е посочено, че обсъждането е някакво предварително и за него не важат обичайните срокове за нормативните актове. И сега ние набързо до 4 май трябва да разгледаме нещата. А единият от законите (Законът за водачи на МПС – бел.ред) дори не е пълен, няма нито една наредба в него. Пълна пародия“, каза Богдан Милчев.
14-те организации настояват в работните групи за законите да се включат и експерти от НПО-та. Също така съставът на групите да се оповести, тъй като в момента това са анонимни за обществеността хора. Искат още и работата по законопроектите да продължи, докато се изчистят всички неточности.
НПО-тата са изготвили становище по проблемите в законопроектите, което ще внесат в Министерски съвет, вътрешното и транспортното министерства. В него излагат и свои предложения за законови промени. Обявиха, че скоро им предстои и среща с президента Румен Радев.
Сред подписалите становището са Институт за пътна безопасност, "Велоеволюция", "Спаси София", Сдружение на българските професионални шофьори, сдружение "Сега", Българска асоциация за закрила на пациентите, Движение за европейско развитие на българските железници, Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт и др.