Бизнесът не се интересуваше, за него GDPR не беше акт, който ще се прилага веднага. Бизнесът не обърна необходимото внимание и затова сега не е подготвен. Така председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов отговори на въпрос дали подопечната му комисия не е работила достатъчно, за да запознае българското общество с Регламента за защита на личните данни на ЕС (GDPR), който беше приет през 2016 година. Бяхме много активни на своята интернет страница, сега например съм във Варна за разяснителна кампания, даде пример председателят на Комисията за защита на личните данни, който обаче не уточни колко време ще продължи "режима на напътствия" за GDPR относно комисията, която оглавява.
Медии
Не може правото на неприкосновеност да доминира над правото на информация, както и обратното, смята Караджов. Той отрече пред БНТ и, че нямало да може да се съобщава името на заподозрян в престъпление – това щяло да се регламентира от друга директива – за достъпа до оперативни лични данни. Прокуратурата би трябвало да разработи правила относно съобщаването на имена, но следва да сме наясно, че понякога общественият интерес се налага над интереса на журналиста да оповести дадена информация, уточни Караджов. Понякога предварителното разкриване на информация не е толкова важно, колкото да се предотврати престъпление, добави той.
На Караджов беше даден друг пример – ако една медия направи разследване и разкрие доходите на например директор на училище, за който има съмнение злоупотреба с публични средства, какво се случва? Не би следвало да води до санкции за разследващия журналист, но спрямо медията може да се заведе иск за незаконосъобразно обработване на лични данни. Комисията за защита на личните данни обаче няма да го уважи, ако става въпрос за сериозно журналистическо разследване. Ако обаче е жълта новина, няма да има изключение от GDPR и ще се санкционира медията като администратор, стана ясно от думите на Караджов.
По начало заснемането на публични места от професионални фотографи е изключено от обхвата на закона. Според мен Законът за личните данни не може да се прилага такъв, какъвто е и трябва да се гледа казус по казус, уточни Венцислав Караджов.
Други сектори
Имена на физическо лице и адрес на физическо лице – това е минимално необходимата информация за регистрация в хотел, каза председателят на Комисията за защита на личните данни по друг наболял въпрос, конкретно в сектора на туризма. Номерът на личната карта според мен вече е прекомерна информация, а данните трябва да се пазят във възможно най-кратък срок – 6 месеца, добави Караджов.
Относно обслужването в аптеки и болници на пациенти и клиенти и трябва ли да се попълват допълнителни декларации за информираност, Караджов отвърна, че според него не е необходимо, но трябва да се събират лични данни, за да може лечебното заведение да разбере дали съответния човек се ползва от определени услуги на НЗОК. Трябва да проверя какви са сроковете за съхраняване на лични данни в здравния сектор, но принципът е, че всяка конкретна болница трябва да направи вътрешни правила за сроковете и да ги обоснове. Регулаторът (бел. ред. - т.е. КЗЛД) ще провери и ще даде препоръки, заяви Караджов.
На въпрос дали при излизането на списъците с деца и младежи за класиране в училища и университети и какъв вид ще имат те - само инициали и административни номера, председателят на КЗЛД отвърна, че зависело от МОН. Ако се иска публикуване на единен граждански номер, това ще е повече от необходимото, уточни той.
Мисля, че новите санкции стресират бизнеса и това го кара да се презастрахова, но това е нормална първоначална реакция, заключи Караджов. И каза, че всеки бизнес може да се обърне за консултация относно GDPR към КЗЛД, но предупреди, че за около 400 000 администратори на лични данни (бизнес компании и други заведения) отговарят 10-14 специалисти в КЗЛД.
