Регионалното министерство предлага промени в Наредбата за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, с които ще бъде създадена нормативна уредба за въвеждане на т.нар. "служебен адрес" и възможността за извършване на адресна регистрация на лица на служебен адрес при определени в закона случаи.
Проектодокументът е публикуван за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МРРБ. Целта му е наредбата да се приведе в съответствие с измененията в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), с които се въвежда "служебен адрес" и възможността лица да бъдат регистрирани на такъв адрес при определени в закона случаи.
Още: Издаването на лични карти поскъпва от 2025 г.
Според промените адресна регистрация по постоянен адрес на служебен адрес се извършва въз основа на:
- заповед на кмета на общината за закриване на адрес;
- становище на комисията от Закона за гражданската регистрация;
- заявление за постоянен адрес от българските граждани, които са вписани в регистъра на населението, имат настоящ адрес в чужбина и не могат да представят документи по Закона за гражданската регистрация;
- заявление за постоянен адрес от лицата при вписването им за първи път в регистъра на населението, които не могат да представят документи от същия закон.
При закриване на адрес, се връчва заповедта на лицата, регистрирани на адреса, както и ги уведомява, че в едномесечен срок са длъжни да заявят нов постоянен и/или настоящ адрес. Предвидено е Наредбата да влезе в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник", с изключение на § 5, т. 2, който влиза в сила от 10.04.2025 г.
Снимка: БГНЕС
Кои хора касае?
Служебният адрес би позволил на хората да получат лични документи, за които се изисква адресна регистрация.
С измененията се регламентират условията и задълженията на членовете на комисия, която трябва да установи обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят документ за собственост или документи за ползване на даден имот за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, или други документи, доказващи собствеността или ползването на имот.
В годишния доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) за 2022 г. се посочва, че към юли 2022 г. 187 883 български граждани нямат лична карта, като 109 233 от тях живеят в България и имат настоящ адрес (но за издаване на документи за самоличност е нужен постоянен адрес).
Още: ПП-ДБ с опит да улесни издаването на лични карти на хората без постоянен и настоящ адрес
Предложените промени определят също и обстоятелствата, които са предмет на проверката. Комисията се назначава от кмета на съответната община, като неин председател е служител от общинската администрацията. Тя трябва да провери обстоятелствата за извършване на адресна регистрация в 7-дневен срок от назначаването ѝ. Изисква се представители на Министерството вътрешните работи, на Агенцията за социално подпомагане и на общинската администрация да посетят адреса с цел изясняване на обстоятелствата. Комисията ще трябва да изготвя становище по искането за извършване на адресна регистрация, което предава на органа по чл. 92, ал. 1 от ЗГР, т.е. на кмета на общината, на района или на кметството или на определени от тях длъжностни лица. Регистрацията се извършва при положително становище на комисията от органа по чл. 92, ал. 1 от ЗГР. При невъзможност лицето да се регистрира на адреса, обект на проверка, комисията предлага да се регистрира на служебен адрес.
Снимка: БГНЕС
Промените в наредбата предвиждат още от 2 на 10 години да се промени срокът, в който се съхранява информация от Главна дирекция „ГРАО“ към МРРБ за достъпа до електронните регистри на национално ниво.
Още: Новите лични карти с чип създават проблеми на притежателите им, ето какви
Предвижда се задължително да се проверява за наличие на вече съставен акт за гражданско състояние на база документи от чужбина. По този начин ще се избегне съставянето на повече от един акт. Проверката ще се извършва от длъжностното лице по гражданското състояние, отговорно да състави акта за гражданско състояние.
Предлага се и нов срок, в който да се съхранява информацията в журналните записи. Така се постига хармонизация със заложения в Закона за електронното управление срок. За по-голяма яснота са прецизирани текстове от наредбата и се предлагат промени от правно-технически и редакционен характер.
Депутатите гласуваха
Припомняме, че в края на септември 2024 г. парламентът прие на второ четене промените в Закона за гражданската регистрация във връзка с проблема с фиктивната адресна регистрация.
Според тогава приетите текстове собственикът на недвижим имот има право да изиска от Общината заличаване на регистрацията на лице, регистрирано на адреса на неговия имот, което не му е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, решиха депутатите.
Снимка: БГНЕС
Въз основа на постъпилото искане от собственика на имота длъжностни лица от общинската администрация извършват в тридневен срок служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика и лицата, адресно регистрирани на имота, както и проверка чрез отделите „Местни данъци и такси” относно собствеността на имота. За резултата от проверката се съставя протокол. Въз основа на този протокол кметът на общината в тридневен срок издава заповед за регистриране на служебен адрес на лицата, които не са роднини на собственика на имота, и ги уведомява за извършените регистрации. Лице, регистрирано по постоянен адрес на служебен адрес, е длъжно в едномесечен срок от уведомяването му да подмени личните си документи, прие още парламентът.
Депутатите записаха, че „служебен адрес” е адрес на недвижим имот - общинска собственост, определен за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес.
