С лозунга "Различни, но равни" и с множество знамена с цветовете на дъгата, стотици се събраха пред Паметника на Съветската армия за ежегодния София Прайд, предаде БГНЕС.
Представители на ЛГБТ обществото в България, политици, както и хетеросексуални дойдоха, за да изразят подкрепата си за еднакви права за всички, независимо от тяхната сексуална ориентация. Водеща на София Прайд, подкрепен от 18 посолства, бе Елза Парини.
"ЛГБТ хората имат еднакви човешки права и този парад е символ на стремежа за разбирателство, толерантност и равни възможности за всички", обяви от сцената посланикът на Великобритания у нас Ема Кейт Хопкинс. Тя заяви, че нейната страна също полага усилия за свят без дискриминация.
В духа на тазгодишния прайд, чиято тема е "Равните права в образователната среда", британската посланичка каза, че само образованието и обучението са ключови за промяната на мисленето. Заместник-ръководителят на мисията на посолството на САЩ подчерта, че гей правата са човешки права и обратното – човешките права са и гей права. Той заяви, че неговото присъствие показва ангажимента на САЩ да подкрепя правата на всички хора по света и техните основни свободи, независимо от сексуалната им ориентация. Той припомни, че само преди броени дни Върховният съд в САЩ разреши еднополовите бракове и подчерта, че тази победа, е победа за всички. Според него трябва да говорим открито и да осъждаме проявите на езика на омразата, а държавата да върши своята работа, като санкционира тези, които го използват.
Присъстващите обаче изразиха своето разочарование от отсъствието на столичния кмет Йорданка Фандъкова, тъй като традиционно в Европа столичните градоначалници оглавяват прайдовете. Те припомниха, че като всички останали граждани, плащат данъци и се грижат за града, в който живеят.
Деси и Ели бяха сред двойките, които подкрепиха прайда. Те разказаха, че е трудно да си различен в България заради предразсъдъците в обществото. Те припомниха на всички, че любовта не е просто между мъж и жена, а навсякъде. Според двете момичета, за да спре използването на езика на омразата, трябва да преминат няколко поколения. Важно е и отношението на родителите, според двете момичета, защото, когато те карат децата си да мразят нещо - независимо дали е футболен отбор или хора, това оказва влияние върху тях. Деси и Ели подчертаха, че за разлика от хомосексуалността, омразата се предава.
