Каквото се случи на Благовещение, както премине денят, такава ще бъде цялата година. На този ден в джоба всеки трябва да има пари.
"Обредността на този ден се свързва с месенето на обредна питка и с мед – хапва се сладко. Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи силата си. Дупчат се ушите на момичетата, защото болката се губи, а раните заздравяват бързо. На този ден стопаните отварят кошерите, за да пуснат пчелите на паша и да събират прашец. Засаждат се зеленчуци и овошки, за да са сладки, да родят много и да се хванат самите растения." Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил Веска Спасова, етнолог към Регионален исторически музей – Кюстендил.
Празникът Благовещение се свързва с пролетното пробуждане. По думите й този празник е свързан с новото начало, с обновлението.
"Вярва се, че на Благовец се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си рано сутринта на Благовещение сит и с пара в кесията си и ако го закука кукувицата, през цялата година да бъде сит и богат. В Родопите специално, когато чуят първата кукувица, жените завързват единия край на забрадките си и след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има нещо зелено – някаква тревичка, се е вярвало, че това е добър знак и те ще бъдат здрави през цялата година", поясни Йорданова.
Повсеместно се знае, че на Благовец змиите и гущерите излизат от своите дупки, в които са прекарали зимата. Затова на този ден се прави обредното гонене на змии, гущери и бълхи, както се прави в предходните мартенски празници. Докато вдигат шум и запалват боклуците събрани от дворовете си, всички домашни прескачат този огън с надеждата, че по този начин ще се предпазят от ухапвания от змии, гущери и бълхи през цялата година, каза още Ваня Йорданова.
