Валъри Хъдсън и трима нейни колеги създават най-голямата база данни за статуса на жените по света днес. Благодарения на тази база данни стана ясно, че съществува здрава и изключително значима връзка между сигурността на дадена държава и сигурността на жените. Всъщност за мира в дадена страна може да се съди най-добре не по нивото на благосъстояние, нивото на демокрация или етническо-религиозната идентичност; за мира в дадена страна може да се съди най-добре по отношението към жените. Освен това демократичните страни с висока степен на насилие срещу жените се оказват също толкова несигурни и нестабилни, колкото и недемократичните страни.
Откритията, описани в новата книга на Валъри и колегите й „Sex and World Peace” (в превод – „Полът и световният мир”), която излиза този месец, съвпадат с откритията на други учени, според които колкото по-голяма е разликата в отношението към мъжете и жените в обществото, толкова по-склонна е дадена държава да се замесва във вътрешно- и външнополитически конфликти, първа да прибягва към сила в тези конфликти и да използва повече насилие.
По въпросите за националното здраве, икономическия растеж, корупцията и благосъстоянието на обществото може да се съди най-добре по положението на жените. Случващото се с жените оказва влияние върху сигурността, стабилността, процъфтяването, агресивността, корупцията, здравето, типа режим и също така силата на дадена държава. Честно казано отмина времето, когато човек можеше да твърди, че положението на жените няма нищо общо с въпросите за националната и международна сигурност.
Но ако погледнем какво се случва в света, ще видим, че жените изобщо не са в безопасност. Базата данни на Валъри и нейните колеги оценява държавите по скала от 0 (най-добре) до 4 (най-зле), възоснова на няколко категория за сигурността на жените. По отношение на физическата сигурност на жените, никоя държава в света не е получила 0. Абсолютно никоя. Средната стойност в световен бащаб е 3,04 и това се дължи на широко разпространеното и неизкоренимо насилие срещу жените по света, дори в някои от най-развитите и свободни страни.
За съжаление, насилието по параметър „пол” е вкоренено в много култури, и то до такава степен, че може да се прояви не само през живота на една жена, но дори преди тя да се е родила. Според съотношението, отчитащо предпочитанията на хората да имат синове и съотношението между половете, средната световна стойност е 2,41 и това показва, че хората по света като цяло предпочитат да имат синове, а не дъщери. В 18 страни, като започнем от Армения и стигнем до Виетнам, съотношението между половете при децата показва неестествен дисбаланс в полза на момчетата.
Други световни показатели са не по-малко обезсърчаващи. В семейното право жените са ощетени по въпроси като брак, развод, наследство. На свой ред тези неправди служат за основа на насилието срещу жени и в същото време подкопават способността на жените да се грижат за себе си и за децата си. Оказва се, че средната световна стойност, отразяваща неравенството в семейното право, е 2,06, което показва, че законите в повечето страни дискриминират жените в по-голяма или по-малка степен. В същото време смъртността сред майките по света е 2,45 – един наистина печален показател за приоритетите на страните и това доколко те ценят живота на жените.
На последно място, женските гласове в органите, които взимат решения, определяни от участието на жени в управлението, показват съкрушителна средна световна стойност от 2,74. Това никак не е учудващо, като се има предвид, че жените, които влизат в правителствата, са под 20 процента. Но също така е и вярно, че някои от държавите на дъното на класацията по представителство на жените в националните правителства, включват демокрации като Япония (13,4%), Южна Корея (14,7%) и Унгария (8,8%).
Съществуват ясни доказателства, че насилието срещу жени съществува. Въпросът е какво значение има това за световния мир?
Само помислете за последиците от абортите, чиято причина е полът на детето, и полигамията: те допринасят за създаването на най-нисшата прослойка, която обхваща млади мъже без бъдеще в обществото, защото никога няма да станат глава на семейство – маркерът за мъжество в тяхната култура. Не е учудващо, че се забелязва ръст в престълпенията, които включват насилие, кражбите, контрабандата – все начини, посредством които мъжете се опитват да си извоюват място на брачния пазар. Но фактът, че тези опасни млади мъже преобладават, може да допринесе и за по-големия успех при вербуване на терористи или дори за участието на дадена държава във война на изтощение, която да отслаби редиците на тези мъже.
Също така експериментални проучвания показват, че следконфликтните споразумения, договорени без участието на жени, се разпадат по-бързо от тези, в които са участвали жени; а изцяло мъжките групи вземат по-рисковани, по-агресивни и по-двусмислени решения в сравнение със смесените групи – два феномена, които могат да доведат до високи нива на конфликти с други държави.
В страни, в които мъжете ръководят дома чрез насилие, доминирани от мъжете йерархии управляват страната по същия начин. Оказва се, че самите мъжете, според които жените трябва да са в подчинена позиция, ще продължават да бъдат подчинени. Единствено мъжете, които смятат жените за равни и високо ценени партньори, имат реален шанс да извоюват свободата си и да насладят на мира.
Фактите са ясни: основното предизвикателство през XXI век е да се сложи край на насилието срещу жените и да се премахнат бариерите, които им пречат да развиват силните си страни, креативността и правото си на глас. Птица с пречупено крило, или биологичен вид, при който единият пол е наранен, никога няма да се извиси. Знаем това. Хората са го изпитвали в продължение на хилядолетия – и са заплащали с реки от кръв и планини от излишни страдания. Държавите по света трябва да поемат по различен път, път, за който имаме всички основания да вярваме, че ще доведе до по-голямо благосъстояние, благоденствие и сигурност за цялата международна система. Затова нека не поставяме въпросителна на пола и световния мир.
Източник: Foreign Policy
