„Това управление мина под знака на многото скандали, но нито един от тях не доведе до такова политическо недоволство. В един момент правителството реши, че вече, каквото и да се случи, обществото е в апатия и няма да предприеме действия. Този протест го извади от това заблуждение“. Това каза в интервю за БГНЕС политологът Христо Панчугов.
Според Панчугов, въпреки сходствата с предишни случаи на обществено недоволство, този протест се оказал по-различен, а с него гражданите са си върнали идеята, че именно те са суверенът.
„Често го сравняваме с този през 2013 г., но тогава протестът беше много по-профилиран. Профилът на хората тогава беше много по-ясен, а той така и не успя да излезе от столицата. Сега обаче, от самото начало, протестът обедини около себе си много различни хора. Те искат да зададат ясно определени въпроси, като например: Кой стои в основата на българското управление?“, смята политологът.
Той се аргументира с няколко международни изследвания, сред които и такова на „International Republican Institute“, според данните от които над 70% от българското общество не мисли, че решенията се вземат от правителството и политиците. Над 60% пък са убедени, че олигарсите и големите бизнесмени са тези, които управляват държавата.
„В момента, в който станахме свидетели на поредните провали на държавата – дали в Росенец, където държавна територия е била завзета, дали избирателните акции на прокурор, тогава тези проценти добиха смисъл. Хората разбраха, че могат да постигнат нещо чрез политически действия, чрез протести. Това направи този протест различен, по-влиятелен“, коментира Панчугов.
Възникналата ескалация на напрежение политологът обяснява така: „Всеки, който очаква един протест да остане красив и приятен, не разбира какво означава протест. Колкото повече се отлага решението, толкова повече ще се радикализират и двете страни, толкова повече диалогът ще бъде невъзможен и толкова по-грозно ще свърши тази ситуация“.
„Това управление наложи посредствеността. Българското общество иска да знае кога професионализмът и политическа воля ще се върнат обратно в управлението. Това са големите въпроси“, допълни още Панчугов.
Според него опитите на някои политици да яхнат гражданската енергия също ще се окажат без успех.
„В голямата си част протестиращите граждани са срещу тази мимикрия. Опитът на различни политици да се пребоядисат и покажат колко нови са станали, след като изведнъж са открили морала в политиката, не заблуждава никой от българските граждани. Все пак обаче този протест е политически, защото иска политическа промяна“, напомни Панчугов, според когото гражданите добре знаят защото са на площада, но големият разговор е как изглежда тази политическа промяна и кой я олицетворява. Ако хората не припознават други политици, трябва да припознаят себе си като такива, смята той.
Идеята на управляващите да дадат рестарт на обществено-политическата система у нас чрез нова Конституция и свикване на Велико Народно събрание, както и начинът на написването на проект на основен закон, политологът определя като посредствени, което само подклажда гражданското недоволство.
„Когато ти излезеш и кажеш, че държавата има нужда от рестарт, когато си бил в управлението в рамките на 10 години, значи ти си част от проблема, счупил си тази държава“, коментира още Панчугов и допълва: Покрай дебата за това видяхме нещо много вредно и това е политическия шантаж. Това управление стана заложник на мнозинството, което създаде. Заложник на популистки щения на т. нар. патриоти“.
За пример в подкрепа на тезата си дава и лидера на ВОЛЯ Веселин Марешки, който подписа проекти, въпреки че многократно заяви, че няма да го направи, а накрая откровено призна, че дори не го е чел.
Според Панчугов българските граждани не трябва да очакват решение на собствените си проблеми от Брюксел и в този смисъл прогнозира, че протестите у нас ще продължат.
