Специализирана електронна платформа да управлява процесите на земеделието у нас, като обедини всички системи в сектора. Целта е да се спестят време и ресурси на земеделските производители, на които в момента се налага да обикалят различни институции за подаване на документи. Такава идея представи служебният министър на земеделието Явор Гечев на конференция за интелигентно земеделие #AGRO 4.0 "Поглед в бъдещето" в хотел DoubleTree by Hilton в Пловдив. На събитието присъства и министърът на иновациите и растежа Александър Пулев.
"Обединяването на многобройните земеделски бази данни и регистри в единна система ще донесе реални ползи за производителите, които ще пестят време с електронните услуги и ще бъдат много по-добре информирани в ежедневната си работа, благодарение на интегрирането на данните", категоричен бе министър Гечев, като уточни, че това е лично негова идея, датираща от 2013 година, която той е превърнал в своя кауза и не ангажира Министерството на земеделието.
"Представете си всичките 160-170 регистъра, които имаме в земеделския сектор, да са на едно място. Представете си те да са написани на модерен, унифициран цифров език. Представете си, че системата има индивидуален вход и всеки фермер може да намери на нея всички данни, които са му необходими, като например лично досие, почвени характеристики, статистика на валежите, софтуерна програма, разпознаваща болести по животните или растения. Представете си, че освен услуги, тази система предполага и подсещания за задължения. Така че, ако аз, като фермер, подам грешна информация, от Фонд "Земеделие", да ме глобят в троен размер, защото съм ги разкарал да ме проверят, въпреки че съм имал възможност да задам и опцията в системата "Предварителна проверка", обясни още Явор Гечев, като допълни, че би се радвал подобни услуги да бъдат безплатни.
"Ние продължаваме да даваме пари на калпак, а ако ползваме технологиите, ще имаме шанса да сме модерни и печеливши. И така след 10 години ще имаме шанса да говорим не колко хубаво е на запад, а как тези неща се случват и у нас", каза още той, като уточни, че говори свободно, тъй като не участва в предизборна кампания, а има желание да се свърши нещо полезно за сектора. Явор Гечев обаче предупреди, че тези промени не могат да станат само с наредба на министъра, тъй като повечето платформи са фиксирани в закони. Именно затова всичко това може да се случи при едно редовно правителство, зад което има законодателна инициатива в лицето на легитимен парламент.
На конференцията присъства и министърът на иновациите и растежа Александър Пулев. Той заяви пред присъстващите, че земеделският сегмент е сред най-ключовите в икономиката. "Получаваме доста критики, че в България, като кажат "иновации", разбират ИТ технологии. Не трябва да пропускаме голямата картина - ИТ и земеделието трябва да станат едно много добре взаимодействащо си ядро. Това са тенденциите на глобално ниво", подчерта министърът.
Той посочи, че се очаква, че планираните инвестиции за иновации в земеделието и в селското стопанство ще нараснат три пъти и ще достигнат размер от 15 млрд. долара до 2025 година. При изкуствения интелект вложенията ще се увеличат четири пъти до 3 млрд. Долара, а при т.нар. Интернет на нещата (Internet of Things), който включва облачни услуги и съхраняване на дигитални данни, инвестициите в глобален мащаб ще достигнат около 4.5 млрд. долара. Според статистиката на ООН през 2050 г. населението на земята ще се увеличи с още 2 млрд. души, което ще доведе до още по-голяма нужда от продоволствие и това ще трябва да направи земеделието с 60% по-ефективно.
Пулев обясни, че има възможности за финансиране, както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и по две програми по Структурните фондове с общ ресурс от 5 млрд. лева. Той уточни, че докато всеки се вглежда в европарите, два други инструмента под шапката на Министерството на иновациите остават встрани от вниманието – а именно, Българската банка за развитие и Фондът на фондовете.
"Фондът на фондовете управлява около 2 млрд. лв. по оперативни програми, в които са акумулирани, както европейски средства, така и пари от националното съфинансиране. Около 80% от средствата, които се предоставят, представляват директно кредитиране, включително чрез финансови посредници от типа на големите банки. Другите 20% са съсредоточени в пет отделни фонда и се разпределят през финансови посредници – фонд мениджъри. При тях предвидените средства са 250 млн. лева, като основният фокус са дяловите инвестиции, които са директни "инжекции" в капитала", обясни министър Пулев. От своя страна Българската банка за развитие предлага 8-годишен лизинг, насочен към малките и средни предприятия, с който може да се закупи техника – нещо, абсолютно нетипично за банковата система. Предлагат се и други специализирани финансови продукти при закупуване на суровини и торове при облекчени условия.
Участниците в #AGRO 4.0 обсъдиха стратегическия план по ОСП 2023-2027 и Националния план за възстановяване и устойчивост, както и Инструмента FaST на Европейската комисия (ЕК), програмата „Цифрова Европа” в подкрепа създаването на цифрови иновационни хъбове и Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация. Във фокуса на дебатите бяха и програмата на ЕС „Хоризонт Европа”, националните научни програми на МОН, система за мониторинг на площта и др. Представени бяха и технологиите на Земеделие 4.0, тяхното приложение и ползи за успешен агробизнес. Във фокуса на конференцията бе и решаването на настоящите екологични и социални предизвикателства пред земеделските производители чрез новите технологии в селското стопанство.
