Уличните телефони ще останат на места, където има струпване на повече хора, като летища, авто- и жп гари и болници. Това съобщиха от БТК по повод намерението на КРС да отмени задължението телекомът да поддържа такива апарати навсякъде, съобщава 24 часа. Регулаторът пусна за обществено обсъждане промяна в наредба за т.нар. универсална услуга.
Според сега действащата нормативна уредба БТК има задължението да поддържа и публични телефони. Те трябва да работят 24 часа в денонощието и да има минимум по два на 1000 души население. От КРС обаче посочват, че заради широкото навлизане на мобилните комуникации уличните апарати се използват все по-рядко. В случай че регулаторът реши да отмени задължението за осигуряване на достъп до обществени телефони, БТК ще съсредоточи усилията си да ги поддържа в локации, които са значими от гледна точка на обществения интерес, посочват от компанията.
Ще бъдат премахнати тези, към които няма интерес от потребителите или за които има такова искане от местните администрации. От БТК обясняват, че за липсата на интерес към уличните телефони говори фактът, че проектите за ремонт на централните части на населени места вече са без терен за разполагане на обществени апарати. И въпреки усилията на телекома да поддържа в изправност уличните телефони имало много вандалски прояви и апаратите били чупени дори веднага след ремонт.
Премахването на уличните телефони ще сложи край на над 100-годишната им история в България. За годината на построяването на първия обществен апарат има различни данни - според едни източници това е станало в София през 1886 г., а според други - през 1912 г. Но едно е сигурно - от първите апарати е можело да се избират само 5 номера - на царския дворец, на кабинета на премиера, на парламента, на главна дирекция на пощите и ІV полицейски участък. Причината за ограничението е проста - тогава в София е имало номератор, който може да поддържа до 5 линии. Уличните апарати първо работят с монети, после с жетони, а в по-ново време - с фонокарти. В днешния си вид апаратите се появиха след 2005 г., когато БТК обяви, че започва изграждането на нова национална мрежа от публични телефонни апарати, които да са повече на брой и да работят освен c карти и с монети. От тях могат да се водят градски, междуградски и международни разговори, както и обаждания към мобилните мрежи. И така до 2021 г., когато уличният телефон е на път да се превърне в атракция.
Анализът на КРС установява, че за последните 10 г. интересът към апаратите на открито спада драстично - проведените разговори през тях намаляват с 95% на сто. През 2020 г. средното потребление на такъв телефон дневно е било до 15 секунди. От анализа на КРС става ясно още, че широката достъпност на мобилните телефони и плановете с включени минути за разговори към всички предопределя затихващия с бързи темпове интерес към уличните. Ще изчезне и друг артикул от близкото минало - телефонният указател. За премахването му от регулатора се аргументират с данни от БТК, че делът на абонатите, дали съгласие данните им да бъдат включени, представлява едва 0,05% от общия брой абонати на гласови услуги.
