Почина големият актьор Коста Цонев

Една от последните му появи в медийното пространство беше на церемонията по раздаването на наградите „Аскеер” през май 2011 г., предаде АСН.

Големият актьор, преживял бомбардировки, кошмари по снимачните площадки, катастрофи с автомобили, операции и чупене на крак, издъхна следобед у дома в Бистрица. Били са двамата с Елена - любимата му жена, която бдеше неотлъчно над душата и тялото му през последните години. Както седял край масата, паднал и не станал. Вероятно е получил поредния микроинсулт, фатален за неговата възраст. Така киноасът, който умираше само в краен случай в екранните хитове по романите на Богомил Райнов, напусна грешния ни свят.

82-годишният чаровник обаче не се даде до последно. Само преди няколко седмици се шегуваше, че е готов отново за подвизи и слава. Въпреки че хич не му се искаше да се явява в инвалидна количка по сериалите и кримките - той, абсолютен законодател в жанра. Като всеки истински мачо Коста не пропускаше да пофлиртува с дявола на сцената и пред камерите. В "Сватбите на Йоан Асен" дори пое ролята на Апостол Карамитев след смъртта му. В "Жребият" героят му Атанас Буров можеше да напусне България и да спаси живота и милионите си, но остана тук, за да загине. В "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Господин Никой" и "Тайфуни с нежни имена", "Голямата скука" и "Реквием за една мръсница" връщаха от онзи свят неговия Емил Боев.

Коста беше от най-големите любовници в родното кино - още от епохата на "Бъди щастлива, Ани", когато в обятията му падна Невена Коканова. Доста по-късно младата Янина Кашева се влюби в него в "Басейнът". На сцената беше неукротим - в Младежкия и в Театър "София", от Шекспир до "М. Бътерфлай". Беше Дон Кихот, Дон Жуан, Матей Преображенски, Перо Македонеца, Александър и Иван-Асен Втори, Климент Охридски, кон, вещица, крокодил и вечен мачо.

Цонев винаги се шегуваше, че е започнал кариерата си като дубльор. Ако не му давали ангажимента, си искал. Казвал: "Я си представете, че звездата се разболее!" Дори учел текста наизуст много преди режисьорът да го информира, че отново ще бъде първо дръвче във втори състав. Първата му главна роля е в соцкласиката "Младостта на бащите" на Младежкия. Поставя я Герда Луканова, която току-що се е завърнала от Съветския съюз. Тя е адски надъхана, но това не пречи на Коста да бъде ироничен - той дори си накъдря косата, за да бъде по-автентичен комсомолски юнак. После приятелите го подкачат, че прилича на "мека китка". Впуска се и в различни персонажи в детски представления - там е дори жена и Баба Яга. Заплатата му е 49 лв. Различни перипетии се случват на Коста в театъра, но не само заради тях едното му око винаги е в киното. И тъй като никой не е пророк в собствения си жанр, в началото направо го режат на тогавашните проби, наричани по наше време кастинги. Пробива ембаргото с "Командирът на отряда". Точно този момент от живота му обаче е записан в историята с друга емоция - срещата и женитбата с младата и красива арменка Анахид. Тяхната история започва на новогодишен бал в зала "България". Коста отива на класическа халтура с Нейчо Попов и Васил Мирчовски. Толкова си загубва ума по красавицата, че успява само да й поднесе един портокал. Малко по-късно иска ръката й, макар че тя няма дори 18. След сватбата младоженците се отправят към Сливен, където започват снимките на "Командирът на отряда". Веднага след премиерата канят Коста Цонев в "Тиха вечер" и "Бедната улица". Камерата се завърта, въпреки че периодично се появяват политически проблеми, тъй като брат му Иван емигрира в Австралия, а третият Цонев, Васил, пише острички фейлетони с модерния тогава Eзопов език.

"Аз съм българин, който не обича да има сайбия на мозъка си", признава Дон Кихот и Дон Жуан.  Коста обаче не може да си прости, че отказва на Методи Андонов да играе в "Козият рог". Режисьорът му предлага ролята на овчаря, която прослави Антон Горчев. Цонев обаче вече е обещал да участва в "Глутницата" на Иванка Гръбчева. Колкото Андонов и операторът Димо Коларов да го кандърдисват, той не скланя. Защото е дал дума, а е мъж на честта.

Каквото и да се случва в кариерата му, Коста Цонев никога не се отказва от нея. Дори когато Симеон Сакскобургготски лично го кани за депутат от листата на НДСВ. Той приема и продължава да бачка през отпуските си.

През 80-те години на миналия век Господ му изпраща добрата фея Ели. Знакът е повече от явен - актьорът е роден навръх Константин и Елена. "Пръкнах се мъж, но си взех съпруга с това име", казва той.

Срещата между тях е донякъде особена. Той я разказва с пълни подробности в книгата си "Дон Кихот от "Красно село" ("Труд").
"През пролетта представихме с трупата на димитровградския театър "Както ви се харесва" в Кричим. След като изиграх ролята на Жак, някой почука на вратата на гримьорната ми и пред мен се яви едно много приятно миньонче - едни тънки, тънки веждички като миши опашчици. Какви ти миши опашчици, имаше само по едно косъмче на веждичките. Момичето много миловидно, разтреперано от вълнение:
- Казвам се Ели и искам да се запозная с вас! - ми каза.
- Много ми е приятно, Ели! какво правиш? С какво се занимаваш?
След като става ясно, че не само е куклена актриса, но е и омъжена с дете, той леко се отдръпва, защото хич не му се иска да се захваща със семейни дами. "Много ми беше приятно това запознанство и вечерта прекарахме заедно - беше точно 8 март. По онези времена през 80-те години Деня на жената го чествахме много яко. Ядохме, пихме и се разделихме на другия ден. Като отидох да си видя колата, всички емблеми и знаци на "Волво" бяха изтръгнати. Слава Богу, автомобилът си беше на мястото.
Така се запознах с това момиче, което след това стана съдба. Не само съдба, а и съпруга до ден днешен. Милата ми майка, която много ми желаеше щастието и доброто, все ми казваше: "Ти си добър човек и обезателно ще намериш някого в живота, който да се грижи добре за теб. Аз съм виновна да се ожениш два пъти за една и съща жена. Аз направих това и ти разбих живота. Но понеже вярвам в Бога, смятам, че Бог ще ти помогне и ще намериш най-хубавото, най-приятното и добро същество в живота си." Мила мамо, това действително се осъществи. Но ти не беше виновна. Аз съм си виновен, защото исках да имам деца от една и съща жена.
Любовта им се случва като на кино, по-скоро - като в сериал. Тя работи в куклените театри из цялата страна. През 1986 г. Коста отива в Австралия при брат си. Първото писмо, което получава там, е от Ели. Когато се връща, първо вдига телефона, за да я търси. Шофира през половин България и се хвърля в обятията й. Оттогава са неразделни.

"Обръщах се към него с Великане. Бяхме много близки от 40 години насам. На всеки 2 януари се събирахме няколко семейства на софра. Когато беше царски депутат, ме кандърдисваше да вляза в парламента, за да работим заедно за културата. По някое време се разочарова от политиката, но това е неизбежно. Голям българин. Господ прибра и него. Ужасно е, че като министър разписвам документите за погребения на приятелите си в Алеята на славата", каза Вежди Рашидов.