Роден в Кралство Югославия от майка почти българка и баща сърбин Джоко Росич беше по-българин от българите. Обичаше тази земя с цялото си сърце и влагаше всичките си усилия да убеди младите да не я напускат. Болееше за езика и не можеше да се примири, че автентичният български може да бъде забравен, жестоко изместен от чуждиците. Същият този човек, дошъл на 19 години у нас, емигрант по политически причини, на всеки задаваше въпроса: "По-хубаво от България има ли?". И най-арогантно си позволяваше да обяви всеки за луд, ако чуе, че срещу него е застанал човек с намерение да напусне родината си, за да стане емигрант.
Още: Най-важните новини за деня: 19 февруари 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 20 февруари 2025 г. (четвъртък)
До последния си ден Джоко Росич остана корав мъж от класа, който цени красотата с цялата си същност. А идеалът за жена гради цял живот около хубавицата Доя, дъщеря на австрийски аптекар, с дълбоки сини очи и гарвановочерна коса.
"Всички момчета ходехме като въртоглави след нея. Беряхме цветя и й ги носехме, признава си за "Жената днес" преди време мъжът с неустоимия дрезгав глас. - Докато не започна войната и семейството на аптекаря не замина".
От този момент той не спира да я търси. Най-много от нея Джоко намира у Лиляна - любимата жена, музикална редакторка в радиото, с която живеят заедно 50 години. Докато коварна болест не му я отнема миналото лято.
Още: Горещите теми в интернет на 19 февруари: Сняг затрупа Варна, a "Ергенът" роди нов лаф
Още: Йордан Божилов: Европа много бързо се нуждае от лидерство (ВИДЕО)
Според легендарния актьор всичко между мъжа и жената е еротика. Но не оная лошо светната порнография или изобилието от плът на показ, която ни блъска отвсякъде. "Знаете ли кой е най-еротичният образ, запечатан завинаги в съзнанието ми? Беше във времето, когато рядко ни попадаха лъскави списания. В едно такова видях реклама, не помня на какво, на която жена в гръб с фино кафяво палто и кожени ботуши е направила типичната при ходене чупка в ханша. Дискретно и побъркващо! Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да й обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена. Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение".
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Футболните фенове ще могат да видят на живо купата на английската Висша лига в Сердика Център
Джоко Росич знаеше, че има загуби, които не може да бъдат излекувани от нищо. "Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал, разказваше той. - Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата. Я се сети за едно велико нещо, дето да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико състояние! Няма как да забравя сина си, който загубих. Всяка сутрин, като отворя шкафа за кафе и видя кутията за чай, която ми донесе от Лондон, и се сещам за него".
