Всички имаме стари терзания, мистериозни проблеми, подозрения и съмнения в самите себе си, пред които така и не сме успели да се изправим по една или друга причина.
Във всеки от нас дремят забравени копнежи и неосъзнати тълкувания. За да ги осъзнаем и да се изправим лице в лице с тях, ни е нужна не само психологическа, но и духовна зрялост.
В „Наръчник за съзряване” американският психотерапевт и преподавател д-р Дейвид Ричо ни показва къде е границата между детството и зрелостта и как да постигнем това духовно и психологическо израстване чрез постоянна и ентусиазирана работа върху самите себе си.
Едно от най-големите предизвикателства за човека е да се справи със собственото си его. То играе ролята на посредник между ниските инстинкти на тази част от психиката, която е доминирана от принципа на удоволствието и ирационалното (ид) и високите морални стандарти на суперегото.
Ние ставаме хора като развиваме егото и суперегото си с времето. Нуждата от посредническата функция на това его в действителност е огромна – ако се подчиним изцяло на нормалния си, но същевременно изключително егоистичен ид, обществото ще ни отхвърли моментално.
„Наръчник за съзряване” има за цел да ни помогне да култивираме силното его на възрастния човек и да го надраснем с цел изява на духовната страна на аза. Това само по себе си е изключително трудна задача, която ни превежда от неефективните навици през отговорността на възрастния към духовното съзнание, тъй като пълноценният възрастен човек е не само психологически здрав, но и духовен.
Дейвид Ричо поддържа тезата, че емоционалното и психическо здраве е основано на безусловна любов и щастливите, зрели хора са съумели да разкрият тайната как да бъдат щедри към тези, които обичат и същевременно да се грижат достатъчно добре и за себе си...
