На днешния ден 14 април се навършват 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски – първият голям български будител след Паисий и Софроний и национален идеолог на България, родоначалник на националното революционно движение, негов организатор и ръководител. По този повод в Пловдив се състоя тържествено честване пред паметника на Раковски в цар Симеоновата градина, което включваше военна церемония, с участието на военен духов оркестър, представителни формирования на гарнизон Пловдив и комитет „Родолюбие“, полагане на венци и цветя, кратка музикална програма и откриване на тематична изложба.
Официалното слово по повод кръглата годишнина произнесе Кметът на Пловдив Здравко Димитров, член на Инициативния комитет на националното честване. Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичен театър - Пловдив Николай Станчев, който рецитира част от одата „Раковски“ от Иван Вазов, написана през 1882 година в Пловдив.
В програмата участваха представителен гвардейски блок към Детска градина "Мая" с ръководител и директор г-н Стоил Семерджиев, които представиха "Китка от патриотични песни" и Девическа хорова формация "Евмолпея“, с диригент Алия Хансе и клавирен съпровод Борис Мирчев, които изпълниха „Хубава си, татковино“ и „Питат ли ме дей зората“.
Строят бе приет от генерал - майор Явор Матеев - командир на „Съвместното командване на специалните операции“ на Българската армия и началник на Гарнизон Пловдив, който поздрави военнослужещите, членовете на „Родолюбие, както и малките гвардейчета, на възраст между 5 и 6 години.
За да почетат кръглата годишнина и да положат венци и цветя пред паметника бяха още инж. Александър Държиков - Председател на Общински съвет-Пловдив, Петър Петров - и.д. областен управител, заместник-кметовете Пламен Панов и Йордан Ставрев, общински съветници, кметовете на райони Димитър Колев, Стоян Алексиев, Иван Стоянов, заместник-кметове на райони, представители на общинската администрация, директори на общински предприятия, граждани, политически, обществени организации и медии.
Непосредствено след края на официалната церемония се състоя откриване на фотодокументална изложба за живота и делото на Георги Раковски „Мечтател безумен, образ невъзможен”. Изложбата е подготвена от Регионален исторически музей – Пловдив и е експонирана на десет конструкции в градината „Цар Симеон” /общо 20 табла/, които са в непосредствена близост с паметника.
Пловдивчани могат да разгледат и музейната изложба с оригинални исторически свидетелства за живота и делото на Георги Раковски в експозиция „Българско Възраждане” на РИМ – Пловдив на ул. „Цанко Лавренов” № 1 в Старинен Пловдив . Акценти са оригиналната сабя на Георги Стойков Раковски, собственост на Регионален исторически музей – Русе и пластичната антропологична реконструкция на неговия лик, създадена от професор Йордан Йорданов и собственост на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Посетителите имат възможност да разгледат и интересни експонати от фонда на Регионален исторически музей - Пловдив, сред които сандък, в който Раковски е пренасял своя багаж, лични вещи на неговия адютант Бранислав Велешки, както и лични вещи на д-р Рашко Петров – лекар в Първата българска легия. Изложбата ще остане и през целия месец май.
Вижте пълния текст на словото на Кмета на Пловдив Здравко Димитров:
Георги Стойков Раковски е български революционер, основоположник, пръв организатор и ръководител на национално освободителното движение. Така беше изграждан неговият образ в продължение на повече от 130 години от уроците в началното училище до гимназията и в статиите на известни историци. Но днес, в деня на двестагодишнината от неговото рождение, трябва да открием пламенния възрожденец, демократ, енциклопедист, поет, публицист, журналист, историк и етнограф. Още през 1882 г. тук в Пловдив народният поет Иван Вазов в своето стихотворение открива неговата гениална личност, несъкрушимата воля и енергия, но и пламенна душа, пълна с буря и блясък.
Георги Раковски получава завидно за времето си образование. Учи в елино-българското училище в Карлово при известния педогог Райно Попович. Завършва Великата гръцка школа в Куручешме в Цариград, където изучава гръцки, френски, латински, арабски и персийски езици, математика, физика, философия. С това образование той може да стане известен учен, адвокат или търговец, но още през 1841 година се посвещава на идеята за освобождението на своя народ. В свободна Франция той възприема идеите за борба против чуждия потисник на Джузепе Гарибалди и Джузепе Мацини.
През целия си живот Георги Раковски е емигрант. Завръщането му в родния Котел през 1844 г. предизвиква клеветническото донесение на местните чорбаджии, които пишат до турския валия: „Ходил по Европа, а сега дошъл тук, ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им”. И следват три години в най-мрачния затвор в Цариград. Но външните условия, бедствията, страданията нямат над него никаква власт.
В началото на 50-те години на 19 век Раковски подпомага дейно борбата за църковна независимост, но успоредно с това през 1854 г. води чета от 12 юнаци в Котленския балкан. Повежда открита борба с турското правителство чрез пресата и сабята. През 1857 година публикува първите си стихове, които поставят началото на българската революционна поезия и вдъхновяват следващото поколение на Хаджи Димитър, Стефан Караджата, Васил Левски и Георги Бенковски. Със своя вестник „Дунавски лебед”, отпечатван на български и френски език, и с историческите си изследвания той запознава европейската общественост с българския национален въпрос. Едновременно с това разработва първия си план за освобождението на България с общо въстание, в което да участва целият народ. Привежда го в изпълнение със създаването на Първата българска легия с участието на близо 600 бунтовни българи. В бойното кръщение срещу турците при Белградската крепост се ражда първообраза на българската армия.
Георги Раковски разбира, че националните интереси на балканските християнски държави са непреодолима преграда срещу мечтания от него освободителен съюз и в следващия си план за освобождение стига до идеята за самостоятелност и независимост на българската революция.
Раковски разбира, че руско-турските войни довеждат до принудителна емиграция на стотици хиляди българи и обезлюдяването на цели райони и се обявява решително против новите призиви на Руската империя за изселване на българите. Едновременно с това неговите книги са истинска програма за развитие на научното знание за миналото на българския народ.
Неговите прозрения за освободителното дело, в което да участва целият народ – богатите с парите, учените със своите трудове и всички народни синове с цената на своя живот, остават като завет към българските дейци. Но иска ми се да завърша с една негова мисъл, която съпътства историческото развитие на нашия народ през следващите десетилетия:
„Когато българският народ се освободи от гръцкото духовенство и турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно”.
Поклон пред паметта на великия българин Георги Стойков Раковски.
