Непрозрачно финансиране, натиск, концентрация на собственост, невъзможност за прилагане на саморегулация. Това бяха основните проблеми на медиите, които очерта инициираната от президента Росен Плевнелиев дискусия „Диалог с гражданите” на тема „Какво бъдеще за българските медии?”
На дискусията присъстваха известни журналисти и медийни експерти, но се забеляза отсъствието на собственици на медии.
Към президента бяха отправени редица запитвания и предложения, сред които Етичният кодекс да стане задължителен за всички медии (към момента той важи само за тези, които се съгласят да го подпишат). На въпрос дали вижда в медийната ситуация заплаха за националната сигурност, Плевнелиев отговори, че заплаха са неработещите институции и е нужна регулация, която да разкрива концентрацията на медии.
Нашата демокрация е такава, каквато ние я създаваме, нашите медии са такива, каквито ние ги направим. Виждаме, че темите за олигарси и монополи са в дневния ред, те ще бъдат решени, заяви президентът.
Не мога да не съм притеснен, когато точно днес един министър каза, че Тодор Живков е бил добър държавник. Тодор Живков беше лъжец. Лъжеше в продължение на 45 години. Не го казвам, за да разделям нацията. Истината не може да ни раздели, заяви още президентът. По думите му не трябва „да си посипваме главата с пепел, когато сме постигнали най-големия приоритет на нацията, приоритет на самия Левски – да сме част от европейското семейство”.
На въпрос на Actualno.com дали смята, че законопроектът за офшорните компании, внесен в НС от Йордан Цонев и Делян Пеевски и минал на първо четене, може да послужи за основа на бъдещето на българските медии, Плевнелиев не отговори. Съответно липсваше отговор и на питането ни защо в този законопроект няма и думичка относно собствеността върху онлайн медии.
Експертите
„За медиите има два разказа. Единият е този на успеха. За съжаление сега сме в другия – този на влиянието, натиска, манипулацията”, коментира преподавателят по медийно право в Софийски университет проф. Нели Огнянова, която посочи като проблеми непрозрачността на финансирането на медиите, нелоялната конкуренция в сферата и липсата на защита на журналистиката.
Доц. Орлин Спасов, също преподавател в Алма Матер, пък заяви, че колкото и предложения за промяна да се правят, те срещат стена и големият проблем е липсата на политическа воля. „Топката вече не е в полето на експертите, а на политиците” заяви той. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов подчерта, че у нас е нужен силен Съюз на българските журналисти като инструмент за решаване на проблемите.
„Все по-силен става езикът на омразата в медиите. Трябва да се сложат граници, докъде ще търпим? Не можем да сме толерантните с нетолерантните”, засегна друг проблем продуцентът на сериала „Четвъртата власт” Найо Тицин.
Според журналиста Иво Инджев свободното слово у нас вече е „отстреляно човек по човек”, а българските журналисти са спрели да искат да бъдат освобождавани.
„Никога в последните години българските медии не са били превръщани толкова масово в бухалки. Използват се за разчистване на сметки. Големият проблем е, че ние проявяваме пасивност като общество. Затова призовавам за създаване на санитарен кордон – политици, общественици, хора на изкуството – да спрат да ходят в монополните телевизии, да спрат да дават интервюта за тези вестници. Ако имаме сили да направим това, ще си заслужава”, даде предложение журналистът Иван Бедров.
На дискусията присъстваха и представители на „Ранобудните студенти”, които връчиха своята декларация на президента. Основните точки в нея засягат това, че част от медиите, по мнение на студентите, се използват като параван за:
- Погазването на Конституцията и основни човешки права, включително правото на свободно изразяване на мнение и правото на протест. Пример за това е безпрецедентната концентрация на полицейски сили в центъра на София. На 12 ноември, по информация на МВР, са били разположени няколко хиляди служители на реда. Друг пример е блокирането на основни и възлови улици далеч отвъд законосъобразната зона за сигурност от двадесет метра, заложена в Закона за митингите и манифестациите.
- Създаване на полицейски репресивен апарат, чийто наченки са залегнали в новия проектозакон за Министерство на вътрешните работи. МВР се превръща в структура за натиск, на какъвто станахме свидетели на и след 12 ноември, смятат студентите. Липсата на легитимация от страна на полицаите е грубо погазване на закона.
- Липса на дългосрочна стратегия за развитие на държавата и липса на реформи в знакови сектори и провеждането на козметични такива. Вземането на популистки решения, диктувани от партийни интереси. Пример за такова решение е удължаването на мораториума за собственост на земята. Решение, което противоречи на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и няма никаква правна стойност. Подобни решения поставят под съмнение европейската интеграция на страната.
- Политическа криза, която се превръща в институционална такава. Доверието към законодателна, изпълнителна и съдебна власт е критично ниско. Има опит ширещата се политическа и институционална криза да бъде превърната в обществена, чрез разделяне на обществото, противопоставяне на различни социални групи и насаждане на етническа омраза и ксенофобия.
Представители на протестиращите пък изразиха опасения, че партиите БСП и ГЕРБ се опитват да оказват натиск върху Съвета за електронни медии, тъй като преди две седмици Мая Манолова и Томислав Дончев са били на среща там. Твърденията им обаче бяха оборени от приствали на въпросната среща, които заявиха, че тя е предствлявала организирана дискусия.
Мнение
Обективната обществено ангажирана журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Медиите не просто информират, а формират мнението на аудиторията и когато са подвластни на икономически и политически зависимости, това подкопава доверието в демокрацията, каза още президентът Плевнелиев. По думите му медиите са независими и свободни, но това не значи, че не подлежат на критика. „Медийният бизнес е бизнес с влияние. Частният монопол може да бъде по-страшен от държавния. За да се избегне концентрацията на медии, трябва да се поощряват добрите практики”, заяви още Плевнелиев.
По отношение на еврофондовете нека не прекаляваме със своето оплакване - управлението на еврофондовете ще бъде ускорено, сигурен съм, каза президентът.
Той коментира и показана от журналисти снимка от пресконференция, на която Бойко Борисов прави определен жест към него, с думите, че Борисов просто му бръкнал в окото, докато показвал на Симеон Дянков къде да седне.
