"Минималната заплата трябва да стане 800 лева, за да покрие инфлацията. Дали от октомври, дали от януари, няма значение. От два месеца виждаме че икономиката се възстановява, и тези помощи изиграха своята роля. Бизнесът си остава конкурентен, той не уволнява хора, нямаме данни, че безработицата расте, но заплатите се получават редовно и растат. Заплатата на годишна база юни сега спрямо юни миналата година порасна с 12%". Това заяви шефът на КНСБ Пламен Димитров в „Още от деня“ по БНТ.
"Наистина има много сектори, които позволяват заплатите да се увеличават, но трябва и минималните доходи да се повишат. Тези 500 хиляди души, които работят на минимална заплата, също трябва да понесат това увеличение", допълни Димитров.
"Хлябът се е увеличил у нас с 46 процента, три пъти повече, отколкото в Европейския съюз, което означава, че нещо не е в ред. Идва нова реколта на общините, която ще е с два пъти по-висока цена от миналогодишната, аз смятам, че трябва да се очаква ново увеличение на цената на хляба. А това нулево ДДС за хляба, не знам защо бързаха да го правят управляващите, дето беше предложено от БСП. Смятам, че беше грешно и продължава да бъде такова, но това е по-малкото зло. По-голямото е, както казват, че има и други стоки, които очевидно са непазарни и към тях има монополни, според мен има много въпросителни. Бензините и дизела. Няма как бензинът ни да е два пъти по-висок средно от европейския ръст". Това каза още шефът на КНСБ.
"Дали са спекулативни цените, дали са непазарни, трябва да кажа регулатора. Това се случва в един пазар, за който не се казва обаче нищо. Защо, когато си купим в София череши, вече са 5 лева, и то кюстендилските череши, чиято изкупна цена в Кюстендил е един лев и 10 стотинки. Значи, на сто километра стават четири- пет пъти по-скъпи и не е ясно защо. Има много такива конкретни примери за това, че храните са два пъти по-скъпи. Храните обаче са поскъпнали България с над 25 процента, а в Европейския съюз са поскъпнали средно с около 15 процента", допълни Димитров.
