Бисер Миланов - Петното отново влиза в ареста. XVII-ти въззивен състав на Софийски градски съд (СГС) отмени определението от 4 март 2014 г., постановено по НОХД № 2746/2014 г., с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Бисер Миланов от „задържане под стража” в „подписка”. СГС потвърди взетата по отношение на Миланов мярка за неотклонение „задържане под стража”, съобщиха от пресцентъра на съда.
Част от определението на въззивния състав гласи:
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 2 НПК първоинстанционният съд не е разгледал наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от страна на подсъдимия, като въззивният състав също не дължи произнасяне по този въпрос.
По същество, настоящият състав намира, че районният съд е достигнал до погрешен извод за липса на визираните в чл. 63, ал. 1 НПК опасности от укриване и от извършване на престъпление, като е приел, че са налични нови обстоятелства, които обуславят изменението на мярката на подсъдимия в „подписка”. Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК предвижда като основание за изменение на постановената мярка за неотклонение промяна в обстоятелствата по делото след последното произнасяне на съда по мярката на подсъдимия. Правилно представителят на СРП е посочил в протеста си, че като такова ново обстоятелство не следва да бъде възприемана необходимостта от полагане на грижи за трите деца на подсъдимия. Това обстоятелство е съществувало и към момента на провеждане на производството по чл. 63 НПК за вземане мярка за неотклонение на Миланов и е отчетено от произнеслите се съдебни състави.
На следващо място, съдът се солидаризира с извода на първата инстанция за липса на опасност от укриване на подсъдимия, но намира, че от доказателствата по делото може да се направи категоричен извод за налична и към настоящия момент опасност Миланов да извърши престъпление.
Настоящият състав намира опасността за извършване на друго престъпление за напълно реална, като обосновава извода си съобразявайки предходните осъждания на Миланов с влезли в сила съдебни актове за тежки умишлени престъпления, едно от които е за същото престъпление, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия и по настоящето обвинение. Очевидно е, че тези осъждания не са изиграли своята предупредителна и възпираща роля.
Изтеклият срок от малко над два месеца от задържането на Миланов се явява единственото ново обстоятелство, което да бъде анализирано от съда с оглед изменението на мярката му за неотклонение.
По настоящето наказателно производство разследването е проведено в законовите срокове, като след задържането на подсъдимия досъдебното производство е приключило в изключително кратки срокове и е бил внесен обвинителен акт в съда, като делото е било насрочено и първото съдебно заседание по делото е проведено в двумесечен срок от задържането на подсъдимия. При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че задържането, продължило малко над два месеца, излиза извън рамките на разумния срок.
