"Продажба на оборудването, купено за АЕЦ "Белене", е близка до невъзможна транзакция, защото такова оборудване не може просто да се препродава между държавите. Ако се променят плановете за пускане в експлоатация на една вече лицензирана или минала съответните проверки ядрена централа, това не може да стане без разрешение или лиценз от производителя. Не виждам как "Росатом" ще даде разрешение това оборудване да бъде използвано в Украйна."
Тази позиция изрази евродепутатът Цветелина Пенкова от Групата на социалистите и демократите. Пред "Дневник" тя разказа за преговорния процес, в който самата тя участва по предложения от Европейската комисия регламент за промишленост с нулеви нетни емисии от името на политическото си семейство. Европейският парламент си поставя за цел да излезе с преговорна позиция по през ноември, а преговорите със страните членки е планирано да завършат през пролетта на 2024 г., точно в навечерието на европейските избори.
ОЩЕ: Цветелина Пенкова: Aко станем част от еврозоната, ще паднат лихвите по кредитите
Регламентът, който е част от пакета закони за реализация на Зелената сделка, предвижда приоритизиране на осем зелени технологии, които ЕС иска да си върне в Европа, като до 2030 г. поне 40% от технологиите и компонентите се произвеждат в съюза за слънчеви фотоволтаични и топлинни технологии, наземни и офшорни възобновяеми технологии, батерии и технологии за съхранение, термопомпи и геотермална енергия, електролизатори и горивни клетки, устойчив биогаз и биометан, улавяне и съхранение на въглерод и грид технологии. За да ги осигури финансово Европейската комисия предлага създаването на Европейски суверенен фонд, а дотогава облекчаване на отпускането на държавна помощ за реализация на такива проекти.
"Зелената сделка и политиките, свързани с нея бяха приоритет от началото на мандата на Европейския парламент. Разбира се, икономическите и геополитическите напрежения сменяха приоритетите, но и COVID, и в войната в Украйна ни показаха, че Европа трябва да започне да мисли за изграждането на една по-независима енергийна система, в която да разчитаме предимно на ресурси и технологии, които можем да добиваме в рамките на континента", разказа Пенкова.
ОЩЕ: Пенкова: Не трябва незабавно да закриваме мощности на част от ТЕЦ-овете
По думите й със сигурност има критики и в някаква степен те са основателни.
"Говорим за връщане на производства и за развитие на високотехнологични производства, което ще даде сериозен тласък на икономиката и ще се създадат нови работни места. Говорим за връщане на производства в Европа, а не просто за намаляване на потреблението на енергия и на замърсяването. Осъзнаването на това, че зеленият преход се оказа зависим от технологии и ресурси от трети страни, малко закъсня, но вече е факт и се надяваме това законодателство да даде по-различен тласък на европейската икономиката", обясни Пенкова.
Законодателният акт за индустриите с нетни нулеви емисии беше представен като европейския отговор на американската програма срещу инфлацията IRA, но за разлика от нея не е придружен с разработена система за финансиране, а главният финансов инструмент - Европейският суверенен фонд, все още не е предложен от Европейската комисия. На въпрос дали ЕС ще може да си позволи финансово да модернизира индустрията си извън политическата амбиция, тя обясни:
Още: Италия има "български проблеми" с парите за възстановяване след Ковид
"По-скоро IRA е отговорът на САЩ на нашата Зелена сделка. Това, което се случва в Щатите е една корпоративна данъчна реформа - предвиждат се 400 млрд. долара инвестиции в чиста енергия, над половината под формата на данъчни кредити. В ЕС ние нямаме все още прерогатив за обща данъчна политика. Така че двете не са сравними. Но финансовият ресурс, който Щатите предлагат целеше да се привлекат тези производства в Америка, което беше проблем за Европа, защото означава, че и европейски компании и производства биха предпочели да се преместят. Затова ние заложихме даването на по-адекватна и по-улеснена правна и административна рамка, за да могат тези проекти да се развиват и тук", обясни евродепутатът.
По думите й половината от общия обем от държавна помощ вследствие на ковид кризата в Европа е даден в Германия, 25% във Франция и останалите 25% - в останалите 25 държави членки.
"Това е ясна индикация, че държавната помощ може и да служи в спешни и кризисни моменти, но не може да бъде инструмент за финансиране за такива големи политики като реиндустриализацията на Европа. Това, което се опитваме да вкараме в предложението от Европейския парламент е да включим във финансирането системата за търговия с емисии и неизползваните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост", обясни социалистката.
Докъде са Плановете за възстановяване?
"Данните сочат, че средствата по националните планове за възстановяване и устойчивост не се инвестират достатъчно бързо. За двете години откакто механизмът работи, едва 30% от средствата общо са инвестирани. Съветът на финансовите експерти е да използваме тези средства, защото в условията на висока инфлация те губят стойност, ако не бъдат инвестирани сега и веднага. Насочваме се и към специални схеми за финансиране от ЕИБ и на разработването на повече схеми за привличане на частен капитал. Далеч съм от мисълта, че можем да градим икономика само с европейски или с публични средства. Необходими са държавни гаранции, че частният капитал ще бъде използван за стратегически проекти и дори при забавяне инвеститорите няма да загубят себестойността на средствата, които са вложили", обясни още тя.
ОЩЕ: Премиерът: По време на служебният кабинет няма напредък по предоговарянето на Плана
Повечето от изброените източници пак се разпределят на принципа на големина на икономиката и брой на населението, т.е. по-големите и по-богатите държави биха имали право на повече пари.
"Една от основните ни задачи е да не допуснем това да се случи, но освен финансирането има още един фактор, който ще бъде определящ - човешкият капитал. Оказва се, че дори да вложим целия ресурс във връщане на такива производства, има сериозен проблем по отношение на специалисти и експерти, които могат да бъдат ангажирани. Държави като България трябва сериозно да си го поставят като въпрос, защото още има сектори, в които ние имаме специалисти и експерти и бързо трябва да се работи в посока те да бъдат задържани, а не да се допусне поредното изтичане", подчерта Пенкова.
ОЩЕ: НС задължи отиващият си кабинет да се отчете за запазването на въглищните централи
Регламентът определя няколко технологии с ниски СО2 емисии като приоритетни за инвестиции и развитие в ЕС. В българския план за възстановяване имаше подобни проекти - завод за батерии, геотермални централи. Но те бяха посрещнати враждебно. На въпрос дали това не обрича подобни планове да не се случат в България, Пенкова обясни:
"Имаше сериозни средства за въглищните региони - 1.3 млрд. евро, но тъй като не предадохме териториалните планове, до момента сме загубили 100 млн. Все още можем да се надяваме 1.2 млрд да бъдат изпратени към нашата държава. Това е сериозен ресурс за преквалификация на хора със сериозни технически познания. Това, от което има нужда е да се дадат насоки какви ще са новите индустрии, коио ще се развиват", каза тя и допълни:
"Енергията от въглища няма да бъде икономически рентабилна заради цените на емисиите. Дори няма икономическа логика тези централи да бъдат поддържани след 2038 г., както в момента е заложено. Не мисля, че има натиск от страна на собствениците, по-скоро има липса на план и на стратегия. Говоря с хората от мините и тецовете и те ми казват, че имат нужда от ясен план кога, къде и колко мощности ще са нужни, за да направят разчети на специалистите, които са им необходими и на тези, които вече трябва да започнат да излизат от индустриите и да се насочат другаде", казва Пенкова пред "Дневник".
ОЩЕ: Василев: Бъдещето на комплекса „Мини Марица – изток“ зависи от пазара
