Тук простосмъртните рядко влизат. От самото начало на XX век досега, достъпът е ограничен.
В стопанство "Кричим", известно и като Дворецът Кричим, винаги е имало разрешителен режим, защото е било място за княз и цар отначало, а после за първи партийни ръководители и техните гости- висши чужди държавници, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.
В последните 50 години обектът е бил под шапката на УБО, после към Държавен съвет и Министерски съвет, към НСО, а в момента е звено към Министерството на финансите.
Тук отдавна не идват държавници, за да си устройват срещи на четири очи и да решават важни дела в сянка. Последният чест посетител е бившият финансов министър Симеон Дянков, който отдели 300 000 лв. за ремонт и благоустрояване на ловната хижа, но така и не помисля за парка и стопанството. А всъщност точно те са на дневен ред, около тях се въртят идеи за ново предназначение на имота, който държавата отказа да върне на Симеон Сакскобургготски въпреки неговите усилия. Съдът на всички инстанции уважи доказателствата за това, че от самото си начало и дворецът, и стопанството, са финансирани от държавния бюджет.
Сега дойде време повече хора да видят тази красота.
В началото е било просто една лонгозна гора в землището на село Куртово Конаре, харесана от княз Фердинанд. Първата ловна хижа, която си строи, и досега е една барака, оцеляла сред вековните дървета. През 1905 година той купува земи наоколо и строи нова сграда. Внася и заселва първите елени - лопатари, които и до днес обитават ловното стопанство. Тук е мястото, където те се развъждат, за да се разселват и другаде. В момента се раждат нови, а общата бройка е над сто.
От декар и половина-два, през годините стопанството се увеличава. Най-сериозен ръст има в 50-те, когато рязко се разширява. Днес общата площ на двореца, парка към него и ловното стопанство е към 2 000 дка.
Дворецът, както наричат иначе ловната хижа, в момента е затворен. В него експерти от Министерството на културата описват и оценяват предметите. Ако се осъществи идеята за отваряне на целия обект за посетители, той ще представлява музейна сбирка за част от българската история. Говори се, а тепърва ще бъде наистина доказано, че точно в него цар Борис е отказал писмено на Хитлер да депортира българските евреи.
Днес тази история е доста далеч, а усилията са насочени към това да се съхрани и поддържа добре цялото богатство на дървесни видове в парка и фауната в гората. Ако или когато собствеността се трансформира в публична частна, то повече хора ще могат да видят вековните дъбове, някои от които отпреди Освобождението, запазените автентични видове от лонгозната гора, да чуят птичите песни, необезпокоявани от шума на цивилизацията. 21 служители в момента има стопанството, те се грижат за поддръжката на парка. Той е богат с пясъчни алеи, огромни вековни дървета, бамбукова гора - единствена у нас, езеро с водни лилии. Нищо от този парк не се изхвърля. Когато някое дърво умре, около него засаждат пълзящи растения и така то се превръща в уникална гледка.
