Служебният премиер Марин Райков е обещал да осигури финансиране за археологическите проучвания на скалния град на траките Перперикон край Кърджали, но няма яснота кога ще бъдат получени от екипа на проф. Николай Овчаров, предаде БГНЕС.
Ръководителят на екипа уточни, че дори и да бъдат отпуснати средства, те ще бъдат значително по-малко от необходимите за лятото. "Само преди месец и половина финансирането на проучванията на Перперикон не ми изглеждаше като въпрос, защото имахме всички уверения, че близо 5 милиона лева ще бъдат инвестирани в обекта през тази година – 3,7 млн. лева за европейския проект, 1 млн. лева по общинския проект за консервация и реставрация, 250 000 лева за разкопките. Но при оставката на правителството на Борисов всичко рухна, а и милионът от Симеон Дянков няма откъде да бъде осигурен", посочи Овчаров. Под съмнение са били поставени и разкопките на Перперикон, до миналата седмица не се е знаело дали изобщо ще има държавно финансиране. Проф. Овчаров е успях да влезе при премиера Райков, който се ангажирал да намери не повече от 150 000 лева. Към тях ще се прибавят и гласуваните от Общинския съвет в Кърджали 50 000 лева, и така бюджетът за тазгодишното археологическо лято ще бъде скърпен. Намалената сума орязва и плановете на археолозите да открият експедицията веднага след 24 май и да продължат до началото на октомври. Перперикон е флагман на българската археология и ще бъде престъпление да не завършим изследванията, само Акрополът ни отне 14 г. работа, заяви Николай Овчаров.
Днес той огласи, че най-добрият експерт по средновековна нумизматика доц. Константин Дочев е приключил експертизите на златните монети, открити през миналата година на Перперикон. До скоро археолозите с ръководител Николай Овчаров са обмисляли две датировки на заравянето на съкровището, от което при проучванията бяха намерени 12 златни перпери и 7 сребърни венециански грошове. "Те са част от много голямо имане, ограбено през 90-те години на 20-ия век при иманярските набези. Златните монети на Андроник Втори и Андроник Трети са с тегло около 4,4 грама, сечени са в периода 1325 – 1328 г. Това за византийски пари, които са били в употреба и в тогавашна България. Богатството е било заровено в земята около 1340-1345 г., но това е доста сложно доказателство, до което се е добрал при изследването си доц. Дочев", разказа Овчаров.
Археолозите първоначално са приели, че погребването на имането е било през 1360-1361 г. и са го обвързвали с обсадата и превземането на Перперикон от османските турци. Експертът обаче насочва монетите към 1343 г., когато избухва войната за Перперикон между Византия и България. "За нея императорът и хронист Йоан Кантакузин е отделил цели три страници в своята история. Тогава се намесва цар Иван Александър, успява без бой да завземе Пловдив и Асеновград, след което праща военна експедиция в Източните Родопи. Той превзема Перперикон и българите го задържат за няколко месеца, назначен е и архонт /областен управител/. После обаче българските войски са изтласкани", поясни ръководителят на проучванията. Той акцентира и върху богатството на скалния град, за което има и преки свидетелства. През 1339 г. Вселенският патриарх изпраща писмо до епископа на Перперикон, в което му нарежда да изплаща пенсии на обеднели митрополити от Беломорието. Според Овчаров това означава, че тази епископия е била особено богата, още повече, че до скалния град е имало и златни рудници. Вероятно и това е сред причините, поради които цар Иван Александър е атакувал Перперикон, допуска той. Сред монетите е имало и златна църковна утвар, а при разкопките бе намерена част от икона с разпятието, изработена от благородния метал.
