По изпълнение на Европейската зелена сделка работят в общините Панагюрище, Костинброд, Трявна и Дряново. Проектът „Активни граждани за енергийно независими общини“ се изпълнява от „Асоциация на българските градове и региони”, Институт по предприемачество, устойчиво развитие и иновации, Български енергиен и минен форум“ и B16 Urban Energy AS, Осло, Норвегия.
За постигане на своите цели, проектът предвижда широка информационна кампания за насърчаване на гражданското участие в процесите на Зеления преход.
Основната му цел е да повиши гражданската осведоменост и енергийната демокрация в четирите общини чрез колективни действия за подкрепа на енергийния преход. Финансиран е с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Изменението на климата е най-голямото предизвикателство на нашето време и възможност за изграждане на нов икономически модел.
Европейският Зелен пакт определи плана за тази трансформираща промяна. Всичките 27 държави-членки на ЕС се ангажираха да превърнат ЕС в първия климатично неутрален континент до 2050 г. За да постигнат това, те обещаха да намалят емисиите с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Това ще създаде нови възможности за иновации и инвестиции и работни места, както и ще доведе до намаляване на емисиите, намаляване на външната енергийна зависимост, създаване на работни места и растеж, подобряване на здравето и благосъстоянието на гражданите, справяне с енергийната бедност.
В същото време ще гарантира, че има възможности за всички, като подкрепя уязвимите граждани чрез справяне с неравенството и енергийната бедност и укрепване на конкурентоспособността на европейските компании.
Преходът към по-екологична мобилност ще предложи чист и достъпен транспорт дори в най-отдалечените райони.
Европейската комисия предлага по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на CO2 от новите автомобили и микробуси - 55% намаляване на емисиите от автомобилите до 2030 г.; 50% намаляване на емисиите от ванове до 2030 г.; 0 емисии от нови автомобили до 2035 г.
Насърчава се растежът на пазара на превозни средства с нулеви и ниски емисии. Стремежът е да се гарантира, че гражданите разполагат с необходимата им инфраструктура за зареждане на тези превозни средства за кратки и дълги пътувания.
Освен това от 2026 г. автомобилният транспорт ще бъде обхванат от търговия с емисии, определяне на цена на замърсяването, стимулиране на използването на по-чисти горива и реинвестиране в чисти технологии.
Комисията предлага ценообразуване на въглеродните емисии за авиационния сектор, който досега се възползваше от изключение. Предлага и насърчаване на устойчиви авиационни горива – със задължение самолетите да използват устойчиви смесени горива за всички излитания от летища в ЕС.
Зеленият преход представлява голяма възможност за европейската индустрия чрез създаване на пазари за чисти технологии и продукти.
Тези нови предложения ще окажат въздействие върху цели вериги в сектори като енергетика и транспорт, строителство и обновяване, като спомагат за създаването на устойчиви, местни и добре платени работни места в цяла Европа. 35 милиона сгради могат да бъдат реновирани до 2030 г. 160 000 допълнителни зелени работни места могат да бъдат създадени в строителния сектор до 2030 г.
Електрификацията на икономиката и по-широкото използване на възобновяема енергия се очаква да генерират по-голяма заетост в тези сектори. Повишаването на енергийната ефективност на сградите също ще създаде работни места в строителството, като местната работна ръка ще бъде по-търсена.
Намаляването на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. изисква по-високи дялове на възобновяема енергия и по-голяма енергийна ефективност.
Комисията предлага да се увеличи обвързващата цел за възобновяеми източници в енергийния микс на ЕС до 40%. Предложенията насърчават навлизането на възобновяеми горива като водород в промишлеността и транспорта, с допълнителни цели.
Намаляването на потреблението на енергия е от съществено значение за намаляване както на емисиите, така и на разходите за енергия за потребителите и индустрията. ЕК предлага да се увеличат целите за енергийна ефективност на ниво ЕС и да се направят задължителни, за да се постигне до 2030 г. общо намаление от 36-39% за крайното и първичното потребление на енергия. 40% е новата цел за възобновяема енергия за 2030 г. 36-39% са новите цели за енергийна ефективност до 2030 г. за крайното и първичното потребление на енергия
Комисията предлага да се приведат в съответствие минималните данъчни ставки за отопление и транспорт, като същевременно се смекчи социалното въздействие и се подкрепят уязвимите граждани.
Новият социален климатичен фонд ще подкрепя гражданите на ЕС, които са най-засегнати или изложени на риск от енергийна бедност или бедност при мобилност. Това ще помогне за смекчаване на разходите за онези, които са най-изложени на промени, за да се гарантира, че преходът е справедлив и никой не изостава.
Той ще осигури 72,2 милиарда евро за 7 години финансиране за обновяване на сгради, достъп до мобилност с нулеви и ниски емисии или дори подпомагане на доходите.
Домовете, обществените сгради също трябва да бъдат реновирани, за да използват повече възобновяема енергия и да бъдат по-енергийно ефективни.
Предложението на ЕК е държавите-членки да реновират най-малко 3% от общата площ на всички обществени сгради годишно и да се ппостави еталон от 49% възобновяеми енергийни източници в сградите до 2030 г.
Изисква от държавите-членки да увеличат използването на възобновяема енергия за отопление и охлаждане с +1,1% всяка година до 2030 г.
Възстановяването на природата и позволяването на биоразнообразието да процъфтява отново предлага бързо и евтино решение за усвояване и съхранение на въглерод.
Ето защо ЕК предлага възстановяване на европейските гори, почви, влажни зони и торфища. Това ще увеличи абсорбцията на CO2 и ще направи нашата среда по-устойчива на изменението на климата.
Кръговото и устойчиво управление на тези ресурсите ще спомогне за подобряване на условията ни на живот, поддържане на здравословна среда, създаване на качествени работни места, осигуряване на устойчиви енергийни ресурси.
Биоенергията допринася за постепенното премахване на изкопаемите горива и декарбонизацията на икономиката на ЕС, но трябва да се използва устойчиво. Комисията предлага строги нови критерии за избягване на неустойчиво дърводобив и за защита на райони с висока стойност на биоразнообразието.
ЕС може да разреши глобалната заплаха от изменението на климата само като работи с международните си партньори. Европейският зелен пакт вече даде положителен пример и накара големи международни партньори да определят свои собствени целеви дати за климатична неутралност. С инвестиции в технологии за възобновяема енергия се развиват опит и продукти, които ще бъдат от полза и за останалия свят.
С преминаването към екологичен транспорт ще се създадат водещи световни компании, които могат да обслужват растящ глобален пазар.
